Той излезе от стаята и остави замаяния Тави. Момчето легна на възглавницата и зарея поглед в тавана. Сърцето му направо щеше да изскочи. Столицата. Академията. Всичко, което е искал. Започна да плаче и да се смее едновременно. Обгърна тялото си здраво с ръце, защото имаше чувството, че ако не го направи, ще се пръсне от вълнение.
Че Първият лорд на Алера му благодари. Че ще го види утре на церемонията. Тави се замисли над всичко чуто през този ден.
– Не – промърмори той. – Има нещо, което първо трябва да свърша. Трябва да довърша започнатото.
Глава XLVII
Фиделиас потъна в топлата вана и притвори с облекчение очи. Лейди Акватайнус, облечена с тънък копринен халат, постави камата с печата на Акватайн в едно ковчеже на тоалетката си, затвори го и го заключи.
– А моите хора? – попита Фиделиас.
– Грижат се за тях – увери го тя. – Възстанових слуха на водната ти вещица и тя се оттегли с мъжа си в спалнята им. Мисля, че го заслужават – усмихна се тя.
– Провалих се – каза Фиделиас.
– Не изцяло – промърмори лейди Акватайнус. Тя провери температурата на водата и после постави върховете на пръстите си върху слепоочията на Фиделиас. – Без кинжала Гай разполага единствено с подозрения.
– Но той знае – каза Фиделиас. За кратко се почувства замаян от топлата вълна, която го лъхна. Болката му започна да се изпарява в облак от блажено облекчение. – Той знае. Акватайнус вече е разкрит.
Лейди Акватайнус се усмихна. Застана до ваната и остави копринения халат да се свлече от раменете ѝ. Плъзна се във водата при Фиделиас и обви ръце около раменете му.
– Прекалено много се тревожиш.
Фиделиас се отмести смутено.
– Милейди. Може би трябва да тръгвам. Съпругът ви…
– …е зает – измърка тя.
Докосна небрежно повърхността на водата и от нея се издигнаха малки фигурки. Бяха две, лежаха в огромно легло, в богато обзаведена спалня, преплетени в страстна прегръдка, целуваха се.
– Е, милейди – прозвуча отдалече мъркащият глас на Акватайнус. – По-добре ли се чувстваш вече?
– Атис – прошепна лениво гласът на младата жена. – Толкова силен. – Тя потръпна и седна в леглото. – Трябва да вървя.
– Глупости – каза лорд Акватайнус. – Той ще раздава награди с часове. Имаме още време.
– Не, не бива – промърмори тя, но Фиделиас ясно долови вълнението в гласа ѝ.
– Трябва – прошепна Акватайнус. – Ето, така е по-добре.
– Какъв любовник – въздъхна жената. – И скоро ще можем да бъдем заедно, когато го пожелаеш.
– Точно така – каза Акватайнус.
– А лейди Акватайнус? – попита жената.
Устните на лейди Акватайнус се разтеглиха в мрачна усмивка.
– Тя няма да е проблем – отвърна лорд Акватайнус. – Стига приказки.
Гай Кария, Първа дама на Алера, обви ръце около лорд Акватайнус и го придърпа към себе си.
– Виждаш ли – измърка лейди Акватайнус и остави фигурките да се стопят във водата. – Ние имаме повече от един нож в гърба му. – Тя се обърна към Фиделиас и докосна с устни ухото му. Той усети как в стомаха му се заражда приятна тръпка. – Нищо още не е приключило.
***
Гай Секстус, Първи лорд на Алера, се спусна в долината Калдерон върху крилат огнен кон. Около него летяха цял легион Аери, пет хиляди на брой, и цялата Кралска гвардия в червените си наметала. Сред тях рицарите Феро и Игнус, Аква, Тера и Фауна, всичките от стари родове, с най-чиста благородна кръв. Фанфарите известиха пристигането им, но въпреки огромния брой мъже в небето, въздухът не изглеждаше дори да помръдва. Първият лорд слезе в Бърнардхолт с целия си легион и хората от Калдерон се стекоха да го посрещнат.
Амара стоеше начело на тълпата посрещачи. В момента, в който Гай слезе на земята, огненият жребец се стопи до струйка дим и изчезна. Когато приближи, Амара коленичи, но той я хвана за ръката, изправи я на крака и я прегърна нежно. Беше облечен в алено и небесносиньо – цветовете на Алера. На кръста му висеше меч. Походката му излъчваше достолепие, сила и енергичност, въпреки бръчките около очите.
Той я погледна в очите и ѝ се усмихна.
– Добра работа, Амара. Браво!
Амара усети сълзите да напират в очите ѝ и изпъна гордо гръб.
– Благодаря Ви, господине!
Легионът се подреди зад тях в лъскавите си доспехи, като стотици смъртоносни водни кончета. Амара изпъна още по-гордо гръб във взетата назаем официална рокля.
– Господине, да Ви ги представя ли в реда, който предложих в доклада си?
Гай кимна.
– Да. Нямам търпение да видя всички.
– Нека Фредерик от Бърнардхолт се яви пред Короната.