Разнесе се всеобщо възклицание от изненада, последвано от бурен смях, после някой избута напред висок, мускулест младеж. Фредерик се огледа, закърши нервно ръце, накрая въздъхна и тръгна към Амара и Първия лорд. Понечи да се поклони, след това се отказа и реши да коленичи, после промени решението си и отново се изправи, за да се поклони.
Гай се засмя, хвана ръката на младия мъж и здраво я стисна.
– Младежо, както ми съобщиха, надвил си в двубой не един, а двама от рицарите наемници, при това въоръжен само с въглищарска лопата.
– Права лопата, господине – поправи го Фредерик и се изчерви. – Така де, ъъ. Ударих ги, да, Ваше Величество.
– Разбрах също така, че в битката за гарнизона си защитавал вратата на сграда в източния двор, за да спасиш от ръцете на маратите децата вътре.
– Да. С лопатата си, господине. Съжалявам… Ваше Величество.
– Коленичи, младежо.
Фредерик преглътна смутено и падна на коляно. Гай извади меча си и острието му проблесна на слънцето.
– За проявени смелост, лоялност и находчивост пред лицето на враговете, Фредерик от Бърнардхолт, посвещавам те в рицар, с цялата отговорност и привилегии, произтичащи от това. От този ден си гражданин на Алера и нека никой не оспорва твоята преданост към Короната. Стани, сър Фредерик!
Фредерик се изправи смаян.
– Но… но аз разбирам само от пасене на гарганти, господине. Не разбирам нищо от битки и тям подобни. Съжалявам, Ваше Величество.
– Сър Фредерик – наблегна на обръщението Гай, – бих искал всичките ми рицари да имаха твоите полезни умения. – Усмихна се и добави: – По-късно ще обсъдим служебните ти задължения тук.
Фредерик се поклони тромаво.
– Да, господине. Благодаря Ви, господине… Ваше Величество… Господине.
Гай посочи с жест настрани и Фредерик, замаян, пристъпи натам.
– Нека Бърнард от Бърнардхолт излезе напред – извика Амара.
Бърнард, облечен в нови дрехи от наситенокафяво и зелено, пристъпи напред от тълпата, коленичи пред Гай и сведе глава.
Гай хвана Бърнард за ръката и го вдигна на крака.
– Разбрах, че си взел нещата под контрол, когато Грам е бил ранен.
– Само помагах, Ваше Величество – каза Бърнард. – Направих това, което всеки би направил.
– Направил си това, което всеки би трябвало да направи – каза Гай. – Има разлика. Съществена разлика. Холтър Бърнард, проявената от теб смелост пред такава опасност няма да остане незабелязана.
Още веднъж Гай докосна с меча си едно по едно двете рамене на Бърнард.
– С властта на Короната, посвещавам теб, Бърнард, за граф на Калдерон.
Главата на Бърнард подскочи и той примига стреснато. Гай се усмихна.
– С цялата отговорност и привилегии от това и така нататък. Изправи се, графе.
Бърнард се изправи, без да откъсва очи от Гай.
– Но Грам е графът тук.
– Граф Грам, опасявам се, сега е лорд Грам, Ваше Превъзходителство. – Гай снижи глас, оглеждайки се наоколо. – Получи леко назначение в долината Амарант, докато се възстановява от раните си. Тук имам нужда от някого, когото местните хора уважават и на когото мога да се доверя. Също така някой, който се ползва с уважението на маратите. Това си ти.
По лицето на Бърнард се разтегна усмивка.
– Благодаря Ви, Ваше Величество. Аз… ще направя всичко по силите си да не ви разочаровам.
– Няма да ме разочароваш – каза Гай. – На първо време ще искам да ме държиш в течение за всичко в долината, с редовни доклади.
Първият лорд погледна настрани към Амара и каза:
– Ще трябва да назнача специален куриер, който да бъде наш посредник. Ще видим дали ще мога да намеря някой желаещ да изминава целия път дотук.
Бърнард се изчерви, а Амара усети как и собственото ѝ лице пламва.
– Благодаря Ви, Ваше Величество – каза Бърнард по-тихо.
Гай му намигна, посочи с жест и граф Бърнард пристъпи към лявата му страна, за да застане до сър Фредерик.
– Дорога от клана на гаргантите – обяви с усмивка Амара. – Излез отпред.
Тълпата се раздели, за да пропусне огромния марат. Дорога се появи, навлечен с всевъзможни скъпи дрехи, които фермерите и легионерите му бяха дали, а също накичен с безброй дрънкулки. Тръгна към Първия лорд и спря пред него. Сложи юмруци на бедрата си, изгледа от горе до долу Гай и заяви направо:
– Ама ти не си достатъчно възрастен за главатар.
– Изглеждам млад за възрастта си – избухна в искрен смях Гай.
– Аха – кимна Дорога. – Така може.
– Тук съм, за да ти благодаря, главатарю Дорога. За това, което си направил за Алера.
– Не го направих за вашата Алера. Направих го заради младия войн. И пак бих го направил. – Дорога вдигна пръст и го опря в гърдите на Гай. – Бъди добър с него, или двамата с теб ще имаме сериозен разговор.