Амара се втренчи ужасена във варварина, но Гай само килна глава на една страна, а устните му потрепериха от усилията да не се засмее. Той отстъпи крачка назад и се поклони на Дорога, което предизвика възбуден шепот сред легиона и фермерите.
– Така и ще направя. Назови наградата, която искаш, и ако е по силите ми – ще я имаш.
– Вече дължа услуги на достатъчно хора – въздъхна Дорога. – Приключихме ли?
– Да, така мисля.
– Добре.
Дорога се обърна, изсвири пронизително и иззад хълма се появи начумерено младо маратско момиче върху огромен черен гаргант. Дорога се приближи до нея, метна се върху гърба на звяра и кимна на Гай.
– Колоритна личност – отбеляза Първият лорд.
– Съжалявам, Ваше Величество. Не знаех, че той ще…
– О, моля те, Курсор. Всичко е наред. Кой е следващият?
Изредиха се няколко легионери и фермери, отличили се със смелост по време на битката, включително заекващият Плувус Пентиус, който беше спасил няколко деца от един ранен стадомор, като го беше пребил до смърт с книгата, в която водел сметките на легиона.
– Исана от Бърнардхолт – извика най-накрая Амара. – Моля, пристъпи напред.
Исана излезе отпред в тъмносива рокля, с гордо вдигната брадичка и сплетена на гърба в тежка плитка коса. Застана пред Гай и направи дълбок и грациозен реверанс, без да свали очи от него. Амара забеляза хлад в погледа ѝ, предизвикателство дори.
Известно време Гай остана мълчалив, изучавайки Исана и с очи. Най-накрая заговори тихо:
– Разбирам, че твоите смелост и кураж са спасили живота на много хора.
– Имаше само един, за когото бях наистина загрижена, Ваше Величество.
– Момчето. Твоят… – Гай пое дълбоко дъх и кимна.
– Племенник, Ваше Величество.
– Племенник. Разбира се. – Гай хвърли бърз поглед към Амара. – Известно ми е също така, че имаш роб, който също като теб е способен на много повече от това, което се очаква от него.
Исана сведе почтително глава.
– Ще купя този роб от теб.
Исана вдигна очи към Гай и на лицето ѝ се изписа напрежение.
– Сигурна съм, че той не е това, за което го мислите, Ваше Величество.
– Нека аз преценя това. Междувременно, Исана, моля, коленичи.
Тя го погледна озадачена, но изпълни поисканото от Първия лорд. Гай извади меча си.
– Посвещавам теб, Исана, в холтър, с всички отговорности и привилегии, които произтичат от това.
Последва секунда мълчание, а след това трескав шепот откъм фермерите и легионерите зад Гай.
– Първата жена холтър – промърмори Гай. – Исанахолт. Самото име звучи приятно, не мислиш ли?
Исана се изчерви.
– Така е, Ваше Величество.
– Брат ти ще бъде зает с новите си задължения. Някой трябва да поеме контрола над холта му. Не виждам причина, поради която някой да възрази срещу това, този някой да си ти. Стани, холтър Исана.
Амара се усмихна, докато Исана отстъпваше.
– Тави от Бърнардхолт, моля, излез отпред.
От тълпата се понесе нетърпелив шепот, но никой не излезе отпред. Амара се намръщи.
– Тави от Бърнардхолт. Моля, излез отпред.
Отново никой не го направи. Гай повдигна едната си вежда и Амара отправи безпомощен поглед към Исана, която затвори очи и въздъхна:
– Това момче…
– Сигурна ли си, че той искаше точно тази награда, Курсор? – попита Гай.
– Да, Ваше Величество – каза Амара. – Разказа ми как се опитвал да прибере някакви овце, които щял да получи, и по този начин щял да спести пари за един семестър в Академията. Точно тези овце го забъркаха във всичко това.
– Но аз не му предлагам един семестър. Предлагам му покровителство. Той трябваше да бъде тук.
Исана примига невярващо към Гай.
– Покровителство? За Академията? Моят Тави?
– В най-доброто училище в цяла Карна – каза Гай. – Той може да учи там. Да расте. Да научи всичко, което му е нужно, за да успее в живота.
– За това не му е нужна Академия – каза Исана.
– И все пак това е неговото желание, холтър Исана. И това е наградата му. Той ще бъде Тави Патронус Гай и ще се обучава в Академията.
– Да, Ваше Величество – кимна покорно Исана, но тревогата се изписа на лицето ѝ.
Бърнард се намръщи и се огледа. След това посочи и каза:
– Ваше Величество, ето го.
Всички се обърнаха да погледнат на север. След кратко мълчание Гай попита:
– Този с него ли е Фейд?
– Да, Ваше Величество – кимна Амара.
Гай се намръщи.