– Господа – прокънтя гласът ѝ. – Прекъсвате обяда.
Без да откъсва поглед от противника си, Уорнър пристъпи още крачка към Корд:
– Нали не очакваш, че ще гледам безучастно всичко това?
Корд също пристъпи небрежно напред:
– Juris macto, Уорнър. Просто го кажи и ще уредим спора помежду си.
Исана се извърна и погледна Корд право в очите.
– Не и в моя двор – каза тя.
Битан се изсмя гръмогласно иззад гърба на баща си и тръгна към Исана.
– Я да видим – каза той. – Какво става тук? Една курва се притекла на помощ на друга.
– Битан – изръмжа предупредително Корд.
Исана присви очи. Увереността, високомерието и отвратителната похот, които лъхаха от младежа, я обгърнаха като задушлив, тежък дим. Тя не откъсна очи от него, докато я приближаваше и се хилеше самодоволно, оглеждайки я от пръстите на босите стъпала до сплетената ѝ на плитка коса. Очевидно глупакът не познаваше репутацията ѝ.
– Отразили са ти се годините – отбеляза Битан, – но се обзалагам, че още ставаш.
Той посегна да докосне лицето на Исана.
И тя го остави да допре ръка до нея, долови отчаяната му нужда да се докаже пред самия себе си. Сграбчи китката му и изрече хладно:
– Ручей, справи се с този слайв.
Битан се разтресе от конвулсии и се строполи по гръб на земята. Изкрещя, но викът му замря в гърлото, сподавен от водната струя, която избълва като фонтан от устата му. Започна да се мята по каменните плочи на двора в кълбо от ръце и крака. Очите му изхвръкнаха и понечи да извика, но водата не спираше да бълва от устата и носа му.
Братът на Битан притича и клекна до него, а Корд пристъпи напред и се озъби на Исана.
– Кучка – изръмжа той.
Земята се надигна под краката му, сякаш щеше всеки момент да полети нагоре.
– Давай, Корд – каза с леден тон Исана. – Но преди да го направиш, да те предупредя, че си в земята на Бърнардхолт. А също, че мен не можеш да призовеш на juris macto. – Тя разтегли устни в най-отровната усмивка, на която беше способна. – Аз не съм глава на холт.
– Въпреки това мога да те убия, Исана.
– Можеш – отвърна тя. – Но тогава няма да мога да отзова Ручей, нали така?
– Ами ако реша, че лесно ще преживея едно гърло за хранене по-малко? – озъби се отново Корд.
– В такъв случай, надявам се да си готов да убиеш всеки един от присъстващите. Защото едно хладнокръвно убийство няма как да ти се размине, Корд от Кордхолт. Не ме е грижа колко далече сме от правосъдието на Първия лорд, но убиеш ли ме, в цялото човешко царство няма да намериш място, където да се скриеш.
Извърна се рязко към Уорнър.
– А ти изтрий тази усмивка от лицето си, Уорнър от Уорнърхолт. Що за държание е това пред хората от моя холт и техните деца? – С изкривено от гняв лице, тя се запъти към него. – Готова съм да приема думата ти, че докато си гост в моя дом, няма да се забъркваш повече в подобни глупости.
– Но, Исана – възмути се Уорнър. И той, и синовете му не откъсваха очи от Кордхолтови. – Това животно на земята изнасили дъщеря ми.
– Татко – изхлипа Хеди и дръпна Уорнър за ръкава. – Татко, моля те.
– Думата ти, Уорнър – кресна Исана. – В противен случай ще отсъдя срещу теб в търсенето на истината, тук и сега.
Погледът на Уорнър се стрелна към нея и тя долови внезапно обзелите го изненада и недоумение.
– Но, Исана…
– Не искам да слушам. Не можеш да се държиш така в дома ми, Уорнър. Брат ми го няма, за да ти налее разум в празната глава. Думата ти! Да не съм чула повече за дуели. Няма да има бой в Бърнардхолт.
Уорнър се вгледа за момент в очите ѝ и тя почувства объркването, гнева и безпомощността му. Очите му се откъснаха от нейните и попаднаха върху дъщеря му и погледът му видимо омекна.
– Добре – каза тихо той. – Имаш думата ми. Тя важи за цялото ми семейство. Няма да започваме кавги.
Исана се извърна рязко към Корд и тръгна към повръщащото вода момче на земята. Избута с рамо по-големия брат (Арик се казваше, нали, помисли си), наведе се и сложи ръка на челото на Битан. Момчето направо беше обезумяло от паника. Сега от него не струеше високомерие, само страх, толкова силен, че кожата на Исана настръхна.
– Сега сигурно ще искаш и моята дума – изгледа я ехидно отгоре Корд.
– Има ли смисъл – отвърна рязко, но без да повишава тон, Исана. – Ти си нищожество, Корд. И двамата го знаем. Ручей! – Този път повиши глас. – Вън!
Тя се изправи, докато Битан изплю и изкашля още малко вода, преди най-после да успее да си поеме въздух. Остави го на земята и се обърна да си върви.