Исана легна на леглото.
– Моля ви – прошепна едва. – Велики фурии, бдете над него.
Глава V
Тави откри следите на Хитрушко за не повече от час, но трудното тепърва предстоеше. Той вървя по следите на стадото цяла сутрин и после цял следобед, като спираше само да пие леденостудена вода от потока и да хапне малко сирене и осолено шилешко, които чичо му беше взел със себе си. Скоро разбра, че овенът с право си е заслужил името – добре го разиграва да върви по следите му напред-назад из пустошта.
Въпреки че навъсеният и покрит с буреносни облаци Гарадос ставаше с всеки изминал момент все по-висок и мрачен, Тави не му обърна внимание и се съсредоточи единствено в търсенето на стадото. Денят отдавна беше прехвърлил пладне, когато най-после настигна лукавия овен и стадото му.
Чу овцете още преди да ги зърне – една от старите женски не спираше да блее жално. Тави се обърна към чичо си, който вървеше на десетина крачки след него, и му даде знак с ръка, че е открил овцете. Не можа да сдържи радостта си, лицето му грейна и Бърнард отвърна на усмивката му.
Хитрушко беше вкарал стадото насред бодлив гъсталак, почти колкото Тави висок и стотина крачки широк. Тави забеляза насред стадото извитите рога на стария овен, тръгна предпазливо към него и му заговори, както винаги правеше. Хитрушко взе да тропа, да рови земята с предните си копита и да тресе заплашително глава. Тави свъси вежди и забави крачка. Хитрушко тежеше най-малко четвърт тон и беше от здравите, високопланински овце, които бяха на почит сред хората в Алера. Бяха достатъчно едри и силни, за да се защитават сами от пернатите танаденти, но най-лошото – ставаха агресивни, ако се почувстват заплашени. Неведнъж някой невнимателен овчар биваше нападнат и убит от овцете си.
Сладникавата остра миризма накара Тави да закове на място, миришеше на заклано животно – кръв и карантия.
Нещо не беше наред.
Тави пристъпи предпазливо напред, като не спираше да се оглежда. Първата мъртва овца и едно от агнетата откри на няколко ярда от началото на гъсталака. Клекна и започна да оглежда останките на животните, в опит да открие причината за смъртта им.
Не бяха слайвите. Отровните гущери често убиваха шилета, понякога, ако бяха достатъчно много – дори овце, но после задължително се струпваха около трупа на животното и го опоскваха до кокал. Това агне имаше само една рана – голям, равен срез, който почти беше отсякъл главата на животното. Острите нокти на танадентите бяха способни да причинят подобна рана, но веднъж убил, огромният планински звяр или поглъщаше плячката си на място, или я отнасяше в бърлогата си, където да я изяде на спокойствие. Не бяха вълци – дори гигантските, от дивите източни земи на Калдерон – те не убиваха така чисто. Какъвто и звяр да беше убил овцете, щеше да започне да ги яде. Животните не убиваха за удоволствие.
Земята около агнето беше цялата изпотъпкана и изровена. Тави я огледа набързо, но откри само следи от копитата на овцете и някакви отпечатъци в пръстта, които не му бяха познати – не знаеше дори дали са следи. Една от следите наподобяваше силно отпечатък от човешка пета, но в същото време можеше спокойно да мине и за мястото, където е лежал объл камък, който после се е изтърколил.
Озадачен, Тави се изправи и видя труповете на още две животни, които лежаха между останките на агнето и убежището на Хитрушко в гъсталака – още едно агне и една възрастна женска, убити по същия начин. Някоя могъща фурия би била способна да причини подобни рани, но фуриите рядко нападаха животни, ако не са принудени на това от призователите си. В такъв случай, след като това не беше работа на животно, оставаше едно – животните бяха убити от човек. Човек с невероятно остро оръжие – дълъг ловджийски нож или меч – и подсилен допълнително от фурия.
Тави вдигна поглед към Хитрушко, който продължаваше да стои пред стадото и да клати предупредително рога. Изведнъж Тави почувства силен страх. Какво беше нападнало овцете?
– Чичо? – викна Тави с леко разтреперан глас. – Нещо не е наред.
Бърнард приближи и огледа намръщено стадото, земята и накрая мъртвите овце. Тави видя как очите на чичо му се ококорват. Той измъкна рязко късия, тежък легионерски меч от колана си.