– Тави. Ела при мен.
– Какво?
– Веднага.
Гласът на Бърнард прозвуча остро и заповедно.
Тави не го бе чувал такъв допреди. Сърцето му заблъска лудо и той веднага се подчини.
– Ами стадото?
– Забрави го – отвърна хладно Бърнард. – Тръгваме.
– Но така ще загубим всичките овце. Не можем да ги оставим просто така.
Бърнард подаде на Тави меча си, като не спираше да се оглежда, и постави стрела в лъка.
– Дръж острието надолу. С другата ръка ме хвани за колана и не се пускай.
Страхът на Тави се извиси до небето и той изпълни заповедта на чичо си.
– Какво има? Защо тръгваме? – попита.
– Защото искаме да си тръгнем оттук живи – отвърна Бърнард с опънато от напрежение лице и започна бавно да се отдалечава от гъсталака.
– Живи? Чичо, какво може да…
Тави почувства как гърбът на чичо му се стегна, докато рязко се обръщаше настрани и вдигаше лъка за стрелба.
Тави проследи погледа му и зърна нещо да профучава зад няколко тънки дървета отпред.
– Какво е то…
От противоположната страна се разнесе пронизително съскане. Тави извърна рязко глава, но Бърнард се забави с обръщането и опъването на лъка и Тави не можеше да му помогне с нищо, просто гледаше с ококорени очи връхлитащия ги ужас.
Ако птиците бяха високи шест фута и тичаха на два дълги, здрави, по-дебели от тези на кон крака, завършващи със зловещи нокти, то това беше птица. Главата ѝ се поклащаше на дълга гъвкава шия и имаше извит и остър на вид, подобен на сокол, но в пъти по-голям клюн. Перата ѝ бяха оцветени във всички нюанси на кафявото и черното, а очите ѝ бяха яркозлатисти.
Птицата направи две бързи, тежки крачки напред и скочи. Изпъна крака напред, с разперени, готови да разкъсват нокти, като в същото време размахваше яростно смехотворно малките за тялото ѝ криле. Бърнард изблъска Тави настрана и застана между него и връхлитащото чудовище.
Без да се прицели, пусна стрелата. Тя полетя и улучи птицата, но ъгълът не беше добър, върхът ѝ се плъзна по перата и стрелата отлетя встрани от целта. Звярът се приземи върху него, сграбчи го с ноктите си и замахна със зловещия клюн.
Когато топлите капки кръв на Бърнард пръснаха в лицето му, Тави изкрещя.
Ноктите започнаха да разпарят и дерат. Един успя да проникне през дебелите кожени панталони на чичо Бърнард и разпори бедрото му. Потече още кръв. Друг нокът се спусна и раздра главата му, насочи се към гърлото, но Бърнард успя да вдигне ръка и да използва дървото на лъка, за да отклони смъртоносното острие. Клюнът се стовари отгоре, но Бърнард някак успя да отбие и тази атака.
Птицата тръсна глава и пречупи с клюна си дебелото дърво на лъка, сякаш беше тънка съчка. При рязкото освобождаване на напрежението от тетивата, дървото изтрещя като гръмотевица.
Тави скочи на крака, вдигна меча и се втурна към чичо си. Крещеше, но ушите му не разпознаха собствения му глас – беше прекалено писклив, твърде пронизителен и пълен с ужас, за да е неговият. Птицата обърна глава и златистите очи го пронизаха със смразяващ кръвта поглед.
– Брут! – извика Бърнард, възползвайки се от отвлеченото внимание на птицата към Тави. – Дръж я!
Земята под краката на птицата се разтресе и подскочи нагоре при появата на фурията. От грубия камък се посипаха тънки струйки пръст. Брут изскочи от земята – огромна хрътка от пръст и камък, с грамадна глава и мощни рамене, връхлитаща през вълна от земя и кал. В очите ѝ горяха изумрудени огньове. Брут се отблъсна здраво с лапи от земята, голямото му колкото пони тяло полетя напред и каменните му челюсти щракнаха около едното бедро на птицата.
Пернатият звяр нададе пронизителен крясък и замахна с клюн към главата на кучето. Върхът на човката хвърли искри от каменната глава и откърти едното ухо на фурията, но Брут сякаш въобще не усети това.
Тави нададе вик, стисна дръжката на меча с две ръце и замахна с всичка сила. Острието се заби в шията на птицата и Тави усети ръцете си да изтръпват от удара, когато шията на звяра се размята – сякаш държаха въдица с много тежка риба на куката. Издърпа меча и удари отново. Тъмната кръв на звяра беше по цялото острие.
Тави продължи да нанася удар след удар, като същевременно се пазеше от острите нокти на птицата. Острието се стоварваше многократно, по цялата шия и тялото на звяра, и при всеки удар от него хвърчеше кръв.
Брут повдигна птицата на една страна и я тръшна на земята с ужасяваща сила. Тави нададе нов вик. Кръвта бучеше в ушите му. Вдигна меча като брадва над главата си и го стовари върху тази на птицата. Усети в дланите си и чу хрущенето при последния удар. След това птицата спря да се мята и пронизителните ѝ крясъци секнаха.