Тави се тресеше като лист. Навсякъде имаше кръв, по дрехите му, по меча в ръцете му, по перата на птицата и по земята наоколо. Гранитните челюсти на Брут продължаваха да стискат крака на птицата. От тялото ѝ се надигна противна миризма. Тави преглътна и усети как стомахът му се обръща. Обърна се и видя чичо си да лежи проснат на земята.
– Чичо. – Той клекна до него. По ръцете и дрехите му имаше кръв. – Чичо Бърнард.
Пребледнялото, изкривено от болка лице на чичо му се обърна към него. Ръцете му стискаха разпраното бедро и кокалчетата им бяха побелели от напрежението.
– Кракът ми – каза той. – Трябва да вържем крака ми, момче, иначе с мен е свършено.
Тави преглътна тежко и кимна. Остави меча и свали колана си.
– Ами Брут?
– Не сега – поклати едва забележимо глава Бърнард. – В това състояние не мога да го управлявам.
Тави трябваше да използва и двете си ръце, за да повдигне крака на чичо си и да промуши колана отдолу. Докато го увиваше, Бърнард изстена. Стегна го, колкото сила имаше. Бърнард изпъшка отново и бавно свали ръце от бедрото си. Панталоните му бяха напоени с кръв, но нова не потече. Раната изглеждаше ужасно. Мускулите бяха разпорени и на Тави му се стори, че дори вижда част от бялата кост отдолу. Стомахът му се надигна отново и той извърна поглед.
– Враните да го накълват – прошепна той. Сърцето му все още блъскаше като лудо и целият се тресеше. – Чичо, добре ли си?
– Здравата боли. Говори ми нещо, докато попремине малко.
Тави прехапа устни.
– Добре, чичо. Какво беше това нещо?
– Стадомор. На юг ги има много. Предимно в Трескавата джунгла. Досега не бях виждал някой толкова на север. Нито толкова голям.
– За удоволствие ли убиват?
– Не. Просто са прекалено глупави и не могат да се удържат. Веднъж надушат ли кръв, разкъсват всичко живо наоколо.
Тави отново преглътна и кимна.
– Все още ли сме в опасност?
– Вероятно да. Стадоморите ловуват по двойки. Иди погледни отблизо птицата.
– Какво?
– Огледай отблизо проклетата птица, момче – изръмжа Бърнард.
Тави се надигна и отиде до стадомора. Единият му крак леко приритваше и ноктите му се свиваха и отпускаха в конвулсии. От тялото се носеше миризмата на карантия и Тави запуши устата и носа си с ръка.
Бърнард изпъшка и се надигна до седнало положение. За момент главата му клюмна и той трябваше да се подпре на земята, за да не падне отново по гръб.
– Уби го още с първия си удар, Тави. Трябваше просто да се отдръпнеш и да го изчакаш да умре.
– Но то не спираше да се бори.
– Разпори му гърлото – поклати глава Бърнард. – Нямаше да продължи да се бори дълго, но минава време, докато им изтече кръвта, а понякога това време е достатъчно да те отнесат със себе си в смъртта. Виж му врата, точно зад главата.
Тави заобиколи мъртвата птица и Брут, застана над главата и погледна където му каза чичо му.
Точно където свършваше черепът, нещо надигаше перата. Той клекна и протегна предпазливо пръсти, за да повдигне перата и да види по-добре.
Около шията на птицата имаше преплетени ивици от няколко вида груб плат и кожа, толкова стегнати, че се бяха впили в плътта.
– Има нещо като нашийник на врата – каза Тави.
– От какво е направен? – изръмжа Бърнард.
– Не знам. Плат и кожа, оплетени. Не съм виждал такова нещо.
– Това е маратски нашийник. Трябва да се махаме оттук, Тави.
Тави вдигна стреснато глава.
– Няма марати в Калдерон, чичо. Легионите ги държат настрана. Не е имало марат в долината от години насам, от голямата битка.
– От преди да се родиш – кимна Бърнард. – Но две кохорти на гарнизон не са достатъчни да ги удържат на всяка цена, не и ако не идват по много. Тук има маратски войн и той няма да е никак доволен, че убихме птицата му. Същото се отнася за партньора на звяра.
– Партньор ли?
– Виж белезите по главата. Остават при чифтосване. Убили сме женската.
Тави преглътна тежко.
– Тогава май е по-добре да тръгваме.
Бърнард кимна и му махна с ръка:
– Ела, момчето ми.
Тави клекна до него. Една от овцете изблея и той вдигна поглед. Стадото започна да се разпръсква и Хитрушко заприпка около овцете и взе да ги събира накуп, като ги блъскаше с рогата си.
– Брут – каза Бърнард с пресипнал глас. Пое дълбоко въздух и напрегна сили да се съсредоточи в командата. – Пусни птицата. Отнеси ни у дома.
Брут пусна крака на стадомора и се обърна към Бърнард, после потъна в пръстта. Тави усети земята под краката му да се повдига. С дълбок стон на откъртваща се скала, парчето земя под тях, около пет фута в диаметър, се издигна и се понесе на юг, като сал по течението на бавна река. Отправи се към вътрешността на гората и започна да набира скорост.