Но вторият стадомор беше там.
А също и маратът.
Този стадомор беше поне с една глава по-висок от първия, с по-тъмни пера и очи. Стоеше над трупа на мъртвата птица, беше вдигнал във въздуха единия си крак и заровил клюн в перата на мъртвата си партньорка.
Това беше първият марат, когото Тави виждаше. Беше висок – по-висок от всеки човек, когото Тави познаваше. И приличаше на човек, но беше много по-широкоплещест и с огромни жилави мускули. Единственото му облекло се състоеше от бедрена препаска, която обаче, изглежда, имаше чисто практично предназначение – на нея висяха няколко кожени кесии, а в колана ѝ беше затъкнато нещо, което приличаше на кинжал от гладко черно стъкло. Косата му беше дълга, гъста и неестествено бяла на фона на оскъдната светлина. В нея той беше вплел няколко тъмни пера, които му придаваха още по-дивашки вид.
Маратът отиде до мъртвия стадомор, коленичи до него и постави върху тялото му едрите си длани. Издаде приглушен висок стон, който бе подет от мъжкия стадомор до него. После двамата сведоха мълчаливо глави и останаха неподвижни за момент.
Накрая маратът оголи зъби в зловеща гримаса и се заоглежда. Очите му, видя Тави, имаха същия оттенък на златистото като тези на стадомора – ярки, нечовешки очи.
Тави лежеше неподвижно, не смееше дори да си поеме дълбоко въздух. Изражението на лицето на този марат беше непогрешимо ясно – беше бесен от ярост. Той бавно обходи с поглед поляната и тогава Тави видя, че зъбите и дланите му бяха аленочервени от кръв.
Маратът се изправи и поднесе едната си ръка към устата. Пое дълбоко въздух и изсвири протяжно, но толкова силно, че Тави подскочи от страх. В мелодията се редуваха къси и дълги, пронизителни и ниски тонове. След това притихна и зачака.
Сбърченото чело на Тави се смръщи още повече, докато с полуотворена уста напрягаше слух.
Не след дълго, примесен със звука на засилващия се вятър, дойде отговорът – подобно изсвирване. Тави нямаше представа какво гласеше този отговор, но самото му съществуване беше достатъчно, за да го изплаши до смърт. Това можеше да означава само едно: това не беше единственият дивак в гората.
Маратите се бяха върнали в долината Калдерон.
Може би бяха тръгнали на лов или просто се криеха в безлюдните Борови падини около Гарадос. Или, мислеше трескаво Тави, бяха преден отряд на цяла орда. Що за абсурд. Цяла орда от марати не е засичана в долината от поне петнайсет години, от преди Тави да се роди. И въпреки че тогава са усетили за кратко вкуса на победата, смазвайки един кралски легион и убивайки Принсепс Гай, впоследствие, само седмица по-късно, ордата е била разбита от алеранските легиони и маратите избити така брутално и безмилостно, че никой не е очаквал, че някога пак ще се върнат.
Тави преглътна тежко. Но ето че се бяха върнали. А ако са планирали мащабно нападение, това най-вероятно бяха съгледвачите им. И ако Тави беше прав за всичко дотук, те в никакъв случай нямаше да оставят просто ей така някакво си момченце да се измъкне живо и да предупреди останалите за това, което е видяло в гората.
Маратът продължи да се оглежда. Накрая отскубна няколко пера от мъртвата птица и ги привърза към кичури от косата си. Подсвирна на мъжкия стадомор и му даде знак с ръка. Птицата моментално тръгна с дълги скокове в посоката, в която беше посочил маратът, и започна да оглежда околността.
През това време маратът коленичи до мъртвия стадомор, подуши кръвта по ноктите му и за голяма погнуса на Тави, облиза един от тях. Затвори очи, примижа и премлясна, сякаш вкусваше не кръв, а вино. Отвори очи, но не се изправи, остана на четири крака и задуши по земята като куче. Спря до меча, вдигна го и огледа петната от кръвта на стадомора по острието. След това го изтри в тревата и го затъкна в препаската си.
С всяка секунда вятърът ставаше все по-силен, с всеки следващ порив променяше посоката си. Тави го усети да пронизва гърба му, но не помръдна, страхуваше се, че ако го направи, веднага ще бъде забелязан.
Маратът вдигна глава, обърна се рязко и погледът му се насочи право към скривалището на Тави.
Точно като кокошка, забелязала буболечка на земята, помисли си Тави, и тази буболечка съм аз.
В този момент, няколко крачки встрани, стадоморът изпищя и се обърна на юг. Маратът отиде до него и златистите му очи веднага се заеха да разчитат отдалечаващите се следи по земята. Коленичи и ноздрите му започнаха да се издуват и свиват. Вдигна глава и очите му блеснаха свирепо.
Изправи се и тръгна с бърза крачка на юг, в посоката, в която се отдалечаваше раненият чичо на Тави.