Амара погледна отново отражението си във водата. Изпито лице с издялани черти, които, поне се надяваше, с малко грим можеха да минат за просто сурови. Провиснала коса, фина като паяжина, в момента разрошена и щръкнала като купчина сено. Под мръсотията ръцете и лицето ѝ бяха загорели от слънцето до същия оттенък като косата ѝ и от повърхността на водата я гледаше сякаш не отражението на жив човек, а на статуя от светло дърво, леко потъмняла от времето – един цвят от горе до долу. Непретенциозните ѝ дрехи бяха окъсани, протрити по ръбовете от часовете под брулещите ветрове и покрити със солидно количество мръсотия и ръждиви пръски, които най-вероятно се дължаха на тръпнещата от болка рана на ръката ѝ под разпрания ръкав на блузата.
Водната повърхност се раздвижи и от нея се оформи фигура, но не тази на Първия лорд на Алера, както очакваше Амара, а женска фигура. Кария Гай, съпругата на Гай Секстус, изглеждаше млада, не по-възрастна от самата Амара. Беше облечена с великолепна туника с висока талия, а косата ѝ беше сплетена на множество тънки плитки, които от своя страна бяха грижливо подредени в сложна прическа. Няколко умишлено оставени свободни кичура коса се виеха изящно около лицето ѝ. Жената беше красива, но и нещо повече – в движенията ѝ имаше грация и финес, а осанката ѝ излъчваше воля и власт.
Амара на мига се почувства като някоя дръглива крава.
– Ваша милост – каза тя и опита с всички сили да скалъпи нещо като реверанс, докато ръцете ѝ повдигаха мърлявите краища на роклята ѝ.
– Академ – промърмори жената, – не са минали и двайсет дни откакто съпругът ми ти даде тази монета, и ти вече прекъсваш вечерята му. Убедена съм, че успя да подобриш всички рекорди. Фиделиас, доколкото ми е известно, не си позволи да измъкне мъжа ми от леглото или масата повече от месец, след като получи своята монета.
Амара почувства как се изчервява.
– Да, Ваша милост. Извинете ме за настойчивостта.
Вирнала брадичка, Първата дама на Алера я огледа от глава до пети. Амара усети как цялата пламва от срам и едва се сдържа да не се сгърчи на земята под погледа на жената.
– Не ми дължиш извинение – каза лейди Кария. – Но в бъдеще може да опиташ да подбираш по-добре времето за разговори със съпруга ми.
– Да, милейди. Много моля, Ваша милост, трябва на всяка цена да говоря с Първия лорд сега.
– Невъзможно – поклати непреклонно глава лейди Кария. – Боя се, че ще трябва да опиташ по-късно. Може би утре.
– Но, милейди…
– Той е претрупан с работа – каза първата дама, натъртвайки на всяка отделна сричка. – Академ, ако смяташ, че става дума за нещо важно, можеш да кажеш на мен, а аз ще му предам съобщението при първия удобен момент.
– Моля да ме извините, милейди, но ми беше казано, че ако някога се наложи да използвам тази монета, трябва да говоря единствено и само с него.
– Мери си приказките, академ. – Веждите на Кария се сключиха сърдито. – Не забравяй с кого говориш.
– Това е заповед на Първия лорд, милейди. Опитвам се единствено да я спазя.
– Похвално. Но Първият лорд не е любим учител, при когото можеш да се отбиваш, когато ти скимне, академ. – Тя натърти леко последната дума. – Той се занимава с важни, държавни дела.
Амара преглътна тежко, но не се отказа.
– Моля Ви, Ваша милост. Няма да отнема много от времето му. Нека той прецени дали злоупотребявам с тази привилегия. Моля!
– Не – отвърна Кария и изящната ѝ като статуя фигура се извърна да погледне през рамо. – Вече отне достатъчно от моето време, академ Амара. – В тона на Първата дама се прокрадна нотка на раздразнение и припряност. – Ако това е всичко…
Амара облиза тревожно устни. Ако успееше да я задържи само още малко, може би Първият лорд щеше да чуе разговора.
– Ваша милост, преди да Ви оставя, може ли да Ви предам съобщение за Първия лорд?
– Накратко.
– Разбира се, Ваша милост. Ако обичате, предайте му просто…
Амара не можа да продължи. Лицето на водната фигура на Първата дама се изкриви в гримаса и очите ѝ я стрелнаха с гневен поглед.
Повърхността на реката до Първата дама се раздвижи и оформи втора водна фигура. Беше на висок мъж, чиито рамене някога са били едри и здрави, но сега бяха увиснали с тежестта на годините. От неговата осанка не лъхаше гордост, но всяка гънка на тялото му говореше за увереност и контрол. Водната фигура на Първия лорд не беше прозрачна като тази на лейди Кария, издигна се от реката в пълната гама цветове и Амара имаше чувството, че пред нея стоеше не просто водна фурия, а самият човек. Косата му беше тъмна, прошарена, зелените му очи изглеждаха някак уморени, а погледът в тях отнесен.