– Да, Курсор – кимна Гай. – Положила си клетва да отдадеш живота си в служба на Короната, нали така?
Амара сведе поглед. Лицето ѝ почервеня и усети как объркването и разочарованието свиват на топка стомаха ѝ.
– Да, милорд.
– Докладвай тогава. След малко наистина трябва да тръгвам за тази вечеря.
Амара пое дълбоко въздух и без да вдига очи, започна да описва събитията от изминалия ден – всичко, което беше видяла, каквото беше научила за бунтовническия легион, особено за това, каква численост наброяваше и с колко рицари разполагаше.
Когато свърши, вдигна поглед и ѝ се стори, че Гай изглежда видимо остарял, сякаш думите ѝ бяха изстискали частица от младостта и силата му.
– Бележката – поде Гай. – Онази, която са ти позволили да прочетеш.
– Заблуда, милорд. Сигурна съм. Опит да отклонят подозренията ни в грешна посока. Не вярвам лорд Атикус да е замесен в това.
– Вероятно си права. Но не забравяй, че бележката е била адресирана до командващия втори легион. Това би означавало, че срещу мен заговорничат най-малко двама от Върховните лордове. Това може да е и опит на единия да хвърли цялата вина върху другия.
– Ако предположим, че са само двама, милорд.
– Да. – Бръчките около очите на Гай се вдълбаха още повече. – А ако предположим, че не всички заговорници действат заедно? – Беглата му усмивка се стопи. – А след като са искали от теб сведения за охраната в двореца, значи, са способни на убийство и директно узурпиране на властта.
– В никакъв случай, милорд. Те не могат да Ви убият.
Гай сви рамене.
– Не и ако съм подготвен за това. Но силата и властта да местиш планини не са от никаква полза, ако ножът вече е наполовина забит в гърлото ти. Явно е някой от по-младите лордове. Няма как иначе. Всеки с малко повече години зад гърба си би използвал времето като убиец. Аз съм стар човек.
– В никакъв случай, Ваше Величество. Вие сте…
– Стар човек, Амара. Стар човек, женен за властна, но политически изгодна жена, която може да ми е дъщеря. Стар човек, който не може да спи нощем и който не трябва да закъснява за официални вечери. – Той огледа Амара от глава до пети. – Нощта наближава. В състояние ли си да пътуваш?
– Мисля, че да, милорд.
– Нещо голямо предстои да се случи в Алера. Усещам го с мозъка на костите си, момичето ми. Чувам стъпките на маршируващи крака, движението на животни. Огромните зверове по западните брегове вече пеят песните си в мрака, а дивите фурии на Севера ни готвят студена зима. Много студена зима… – Първият лорд пое дълбоко въздух и затвори очи. – Чувам гласовете им по-силно. Усещам напрежението, което се струпва. Всички фурии – земни, въздушни и дървесни – нашепват едно: че нещо страшно наближава, че мирът, на който се радвахме през последните петнайсет години, е към края си. Железните фурии точат остриета и събуждат ковачите край пещите. Реките и дъждовете тръпнат в очакване да потекат отново червени. Огньовете обагрят нощта в синьо и зелено, вместо в алено и златисто. Предстоят промени.
– Може би е само съвпадение, милорд. Може би не е…
Устните на Гай отново се разтегнаха в усмивка, но тя беше напразна, само накара лицето му да придобие зловещия вид на череп.
– Не съм чак толкова стар, Амара. Не още. Имам работа за теб. Слушай внимателно.
Амара кимна и се съсредоточи във водния образ пред себе си.
– Наясно ли си със значимостта на долината Калдерон?
– Разположена е веднага след провлака, между Алера и равнините. През планините има само един проход и пътят до него минава през долината. Ако някой иска да навлезе в страната по суша, ще трябва да мине през Калдерон.
– Естествено, под „някой“ разбираш маратите. Какво друго знаеш за това място?
– Каквото съм учила в Академията, милорд. Много плодородна земя. А също и че там маратите са убили сина Ви.
– Да. Загина от ръката на предводителя на маратската орда. И с убийството на Принсепса сложи началото на поредица от събития, които ще задръстят лекционните зали на Академията и ще тормозят учениците векове напред. Родът Гай управлява Алера от близо хиляда години, но когато аз си отида, това ще е краят на управлението му. Всичко, което ми остава сега, е да се погрижа властта да попадне в отговорни ръце. Но явно някой иска да вземе това решение вместо мен.
– Знаете ли кой, милорд?
– Подозирам – отвърна Гай. – Но не смея да кажа повече от това, в случай че обвинението ми се стовари върху невинен човек – не искам да загубя подкрепата на всички лоялни Върховни лордове наред с тази на предателите. Ще отидеш в долината Калдерон, Амара. Има раздвижване сред маратите. Знам го. Усещам го.