– Но победата се усмихва на дръзкия – промърмори Акватайнус. – Не спирам да се чудя, Каликс, колко е щедър Родес. С каква готовност предложи да подслони наемниците ми и да свърже името си със съществуването им, след като приключи всичко. Колко надлежно те е инструктирал да ми съдействаш и защитаваш интересите ми.
– Върховен лорд Родес винаги подкрепя всячески съюзниците си, Ваша милост.
– Естествено – изсумтя Акватайнус. – Колко щедри сме един към друг. И как лесно си прощаваме. Не, Каликс. Курсорът…
– Бивш Курсор, Ваша милост – вметна Фиделиас.
– Бившият Курсор. Разбира се. Бившият Курсор успя прекалено точно да предвиди отговорите ти. – Той погледна отново пергамента. – Чудя се как успя.
Повдигна въпросително вежди и погледна към Фиделиас.
– Ваша милост – отвърна Фиделиас, без да сваля очи от граф Каликс. – Смятам, че Родес е изпратил графа като шпионин, а впоследствие, за да Ви убие.
– Как смееш… – озъби се Каликс.
– Каликс Ви съветва да чакате, за да печели време и след края на зимата да Ви елиминира от плана, Ваша милост – надвика го Фиделиас. – Наемниците Ви ще бъдат изложени на няколко месеца съблазън от подкупи и в крайна сметка ще ги загубите. После, когато започне военната кампания, Родес ще разполага с верни хора на ключови позиции. В разгара на битката ще Ви убие и вече няма да представлявате заплаха за него. А вероятният убиец е самият Каликс.
– Няма да търпя подобни обиди, Ваша милост.
– О, ще търпиш – каза Акватайнус, поглеждайки бегло Каликс. После се обърна отново към Фиделиас: – Какъв е твоят съвет? Какво ми препоръчваш да направя?
Фиделиас сви рамене.
– Тази вечер излязоха южни ветрове, противно на всякаква логика. Само Първият лорд е в състояние да ги извика по това време на годината. Предполагам, призовал е фуриите на южния вятър, за да улеснят Амара или друг Курсор в пътя им на север – или към столицата, или към самата долина.
– Може да е съвпадение – каза Акватайнус.
– Не вярвам в съвпаденията, Ваша милост. Първият лорд далече не е сляп, а колкото до способностите му да призовава фурии, дори не съм сигурен, че мога да преценя докъде стигат. Той е призовал южния вятър. Изпраща някого спешно на север. Към Калдерон.
– Невъзможно – каза Акватайнус и потри брадата си с ръка. – Но от друга страна, Гай винаги е бил непредвидим.
– Ваша милост – намеси се Каликс, – естествено, не обмисляте сериозно…
– Обмислям, графе – прекъсна го Акватайнус с вдигане на ръка.
– Ваша милост – изсъска Каликс, – това псе от простолюдието ме нарече убиец право в лицето.
За момент Акватайнус огледа замислено присъстващите в залата. После се отдръпна няколко крачки назад, обърна се и се престори, че разглежда с интерес един от гоблените на стената.
– Ваша милост – повтори Каликс, – настоявам да раздадете правосъдие.
– Склонен съм да повярвам на Фиделиас, графе – въздъхна Акватайнус. – Уредете спора помежду си. Аз ще се занимая с оцелелия.
Фиделиас се усмихна.
– Позволете да добавя, ваше превъзходителство – каза той на Каликс, – че смърдите като овца, говорите пълни глупости, а от отровата в думите ви по устата ви избива пяна. А също, че червата ви са пожълтели от жлъч като пролетни нарциси. – Той скръсти невъзмутимо ръце на коляното си. – Вие… сте… жалък… страхливец… – изговори бавно и отчетливо всяка дума.
Лицето на Каликс пламна, погледът му обезумя и той се понесе напред. Мечът му излетя светкавично от ножницата и полетя към гърлото на Фиделиас.
Но колкото и бързи да бяха движенията на графа, Алдрик се оказа много по-бърз. Тялото му дори не трепна, само ръката му се стрелна, извади меча и го изпъна пред неподвижното тяло на жената в скута си. Стоманата на двете остриета иззвънтя само на инч от лицето на Фиделиас. Алдрик плавно се изправи и спусна внимателно Одиана на пода. Очите му не се откъсваха от лицето на Каликс.
Графът го изгледа презрително.
– Наемнико. Нима си мислиш, че имаш шанс в битка срещу алерански благородник?
Без да сваля меча си, Алдрик сви рамене.
– Единственият мъж, чиито умения се равняваха на моите, беше Арарис Валериан. – Устните му се разтегнаха в широка усмивка и зъбите му блеснаха заплашително. – А ти не си Арарис.
Последва нов звън на стомана и двете остриета засвяткаха в тъмната зала. Фиделиас едва успяваше да проследи движенията на биещите се. Докато успее да си поеме веднъж дъх, остриетата им се срещнаха поне дузина пъти – с остър звън и искри. Двамата спряха за секунда, после отново се хвърлиха един срещу друг.