Миг по-късно дуелът свърши. Каликс примигна неразбиращо, облещи очи и вдигна ръка към гърлото си, от което бликаше аленочервена кръв. Опита да каже нещо, но от гърлото му не излезе звук.
Графът се срина на пода и остана неподвижен, само краката му приритаха няколко пъти, докато умиращото му сърце продължаваше да изпомпва кръв от тялото му.
Одиана вдигна поглед към Акватайнус и се усмихна сънено.
– Искате ли да го спася, Ваша милост? – попита тя.
Акватайнус погледна към графа и сви рамене.
– Не виждам смисъл, мила.
– Добре, милорд.
Одиана погледна с обожание Алдрик, който беше коленичил до тялото на Каликс и бършеше меча си в наметалото му. Графът стисна юмруци и от гърлото му излезе хъркане, но Алдрик не му обърна никакво внимание.
Фиделиас стана и се приближи до Акватайнус.
– Доволен ли сте от ситуацията, Ваша милост? – попита го той.
– Каликс ми беше от полза – отвърна Акватайнус. После погледна Фиделиас. – Ти как разбра?
– Че се готви да Ви убие ли? – Фиделиас килна замислено глава. – Вие не го ли усетихте?
– Да. След като знаех какво да търся. Предаде се, когато те чу да говориш за ролята, възложена му от Родес. Сигурно ще открием у него кама с подсилено от фурия острие, с моите образ и име, гравирани в стоманата.
Алдрик изсумтя, докато претъркулваше издъхващия граф, и започна да тършува из дрехите му. Издайническата издутина, която беше забелязал Фиделиас на влизане, се оказа в резултат на малка кама с компактна дръжка. Още щом докосна острието, Алдрик изсъска и бързо я остави на пода.
– Фурия? – попита Фиделиас.
– Доста гадна при това. Силна. Трябва да унищожим този нож.
– Направи го – каза Акватайнус. – Още сега, веднага, върви с него, Одиана. Искам да поговоря насаме с Фиделиас.
Двамата допряха юмрук до гърдите си и склониха глави. Одиана отиде с плавна походка до Алдрик, притисна се в него и той я прегърна през рамото. После двамата мълчаливо излязоха от залата.
На пода граф Каликс издаде предсмъртен стон и очите му се изцъклиха към тавана.
– Как разбра? – повтори Акватайнус.
Фиделиас погледна през рамо към мъртвия граф от Родес и сви рамене.
– Честно казано, Ваша милост, не знаех. Предположих.
– На основата на какво? – не успя да сдържи усмивката си Акватайнус.
– На основа дългите ми години в занаята. Също така, познавам Родес. Не би си помръднал пръста да помогне на друг, а от злоба е готов да си отхапе главата. Каликс, от своя страна беше прекалено…
– …прекалено мил – промърмори Акватайнус. – Прав си. Трябваше да го забележа по-рано.
– Важното е, че когато го направихте, не се поколебахте да действате, Ваша милост.
– Фиделиас – каза Акватайнус. – Аз не те харесвам.
– Нямате причина да го правите.
– Но мисля, че мога да те уважавам. И ако се стигне дотам, да избирам кой да забие ножа в гърба ми, мисля, че съм по-склонен това да си ти, вместо Родес или някой от лакеите му.
– Благодаря. – Фиделиас усети ъгълчетата на устните му да се повдигат едва.
– Но не се заблуждавай, човече. – Акватайнус се извърна към него. – Предпочитам да работя с хората, вместо да ги насилвам да действат според желанията ми. Но мога да го направя, ако поискам. Също така, ако се превърнеш в проблем, мога да те убия. Знаеш това, нали?
Фиделиас кимна.
– Хубаво. – Акватайнус сложи ръка на устата си и се прозя. – Става късно. Прав си, че трябва да действаме бързо, преди Короната да ни изпревари. Поспи няколко часа. На зазоряване тръгваш към долината Калдерон.
Фиделиас сведе почтително глава.
– Ваша милост, нямам стая тук.
Върховният лорд даде знак на робинята.
– Ти. Отведи го в стаята си. Погрижи се да получи каквото иска и гледай на сутринта да е буден преди изгрев-слънце.
Робинята мълчаливо и без да вдига поглед, сведе глава.
– Учил ли си история, Фиделиас?
– Малко, Ваша милост.
– Невероятно, а? Няколко века история се предопределят от няколко часа. От няколко важни дни. Отделни събития, Фиделиас, и хората, участващи в тях, създават бъдещето. Долових раздвижване на силите в долината. Вероятно Гай вече разбунва фуриите на Калдерон. Историята се събужда. В очакване да бъде променена в една или друга посока.
– Не разбирам от история, Ваша милост. Просто искам да си свърша работата.
Акватайнус кимна.
– Тогава я свърши. Ще очаквам вест от теб.
При тези думи Върховният лорд на Акватайн излезе от залата.
Фиделиас го изпрати с поглед, изчака вратите да се затворят зад гърба му и се обърна към робинята. Подаде ѝ ръка. Пръстите ѝ бяха топли и меки, а погледът изпълнен с несигурност.