Когато отвори очи, видя ръцете си да треперят.
– Ще имам нужда от помощ – каза на Бите.
Старата жена кимна, но на лицето ѝ се изписа тревога.
– Говорих с жените и те са готови да ти помогнат с каквото могат. Но това може да не е достатъчно. Без силен призовател на вода нямаме шансове да го спасим, дори и с…
– С жените? – прекъсна я гневно Исана. – Ами Ото, ами Рот. Те са глави на кланове. Дължат много на Бърнард. В този ред на мисли, те защо не правят нищо за него?
– Не искат, Исана. – Лицето на старата жена се изкриви в тъжна гримаса. – Попитах.
За момент Исана се вгледа невярващо в лицето на възрастната жена.
– Какво?
– Не искат да помогнат – сведе очи Бите. – Никой от тях.
– В името на всички фурии. Защо?
– Не съм сигурна – поклати глава Бите. – Бурята. Хората са изнервени, особено собствениците на холтове. Тревожат се за хората си у дома. А и Корд прави всичко по силите си да задълбочи притесненията им. Мисля, че се опитва да отмени срещата.
– Корд? Той не е ли в хамбара? Тук ли е?
– Да, детето ми.
– Къде е Уорнър?
– Старият глупак – усмихна се натъжено Бите. – Насмалко да налети пак на Корд. Синовете му го отведоха горе. Добре, че неговото момиче успя да го склони да си вземе гореща вана и да се успокои. Иначе досега да са се хванали за гушите с Корд.
– Враните да го изкълват – изруга Исана и скочи на крака.
Мъжете и децата, които пълнеха ваната, вдигнаха стреснато глави и отстъпиха от пътя ѝ. Тя обходи с гневен поглед залата, после се обърна през рамо към Бите:
– Сложи го във ваната. Мъжете ще помогнат на брат ми или ще им натикам в гърлата веригите, с които се кичат, долни страхливци такива.
Исана се обърна на пети и тръгна с уверена крачка към далечния край на залата, където седяха главите на холтове.
Докато вървеше, забеляза зад гърбовете им синовете на Корд – мълчаливият Арик и брат му, красивият – и обвинен в престъпление – Битан. Там беше и Фейд, с наведена глава, целият подгизнал от дъжда, той се опитваше да се примъкне по-близо до огъня. Забеляза черпака в казана с яхния, който висеше на топло до огъня. От мястото си до огнището Битан изгледа навъсено роба. Фейд пристъпи нервно още крачка напред и обезобразеното му лице се изкриви в жалко подобие на усмивка. Склони почтително глава пред Битан, взе купа и посегна към черпака.
Битан каза нещо на брат си и после изсъска гневно към Фейд. Очите на роба се ококориха и той смотолеви нещо в отговор.
– Жалко псе – повиши тон Битан. – Научи се да се подчиняваш на господарите си. Смърдиш, а аз седя тук. Разкарай се по-далече от мен.
Фейд закима нервно и припряно грабна черпака.
Арик го хвана за едното рамо, извърна го към себе си и го фрасна с юмрук в лицето. Фейд изписка, залитна назад, закима енергично и се отдалечи от момчетата.
Арик направи отегчена физиономия, извъртя очи към тавана, скръсти ръце на гърдите си и се подпря на стената до огнището.
Битан се ухили самодоволно.
– Ей, идиот – подвикна той след Фейд, – да не си посмял да се върнеш.
После пак се нахили самодоволно и заби поглед в скръстените на гърдите си ръце.
Отвън се разнесе нов гръм и Исана спря, затвори очи и се стегна, за да понесе надигналата се вълна от страх в залата. Тази трая по-дълго от очакваното, но накрая отмина.
– Враните да го изкълват – изруга един от мъжете около масата и гласът му прокънтя в тишината след отминалата гръмотевица.
Исана отново спря и огледа мъжете.
Говореше холтър Алдо – приковал кафяви очи в Корд и вирнал предизвикателно брадичка.
– Главите на кланове в тази долина никога не са стояли безучастно, когато един от тях се е нуждаел от помощ. Няма да го направим и сега.
Корд наклони прошарената си глава на една страна и отхапа от парчето месо, забито на ножа му.
– Алдо – избоботи той. – Отскоро носиш веригата, нали?
Алдо стана на крака, но дори и прав, главата му едва стърчеше над тази на седналия Корд.
– Това пък какво общо има?
– Не си женен. Нямаш деца, семейство. Не знаеш какво е да мислиш за друг освен за себе си.
– Не ми трябва да имам семейство, за да знам, че вие двамата – той се обърна и посочи гневно с показалец двама от мъжете с вериги на вратовете – сега трябва да сте там и да помагате на Бърнард. Рот, какво стана, когато онзи танадент погна прасетата ти, а? Кой прогони животното? Ами ти, Ото, кой тръгна да търси най-малкия ти син, когато се изгуби, и кой го върна жив и здрав у дома? Бърнард, ето кой. Как може сега просто да си седите тук и да гледате отстрани?