Тя усети как фурията ѝ се откъсва от нея и полита през натежалия от влага въздух. Усещането беше все едно не Ручей, а тя самата протяга ръка към най-малкия син на Корд.
Водната фурия докосна Битан и трептящото кълбо от страх премина през нея и се блъсна в Исана. Тя ахна от изненада, очите ѝ се ококориха – вече знаеше какво ставаше тази вечер в залата на Бърнардхолт.
Битан призоваваше огън и го използваше, за да разпраща напрежение и тревога до всеки един от присъстващите. Така усилваше страховете им, извикваше тревогите на преден план в мислите им. И го правеше умело – много по-умело, отколкото Исана би очаквала от толкова младо момче. Най-вероятно е извикал фурията си в огнището, ето защо не допускаше никой до него.
Осъзнавайки това, Исана почувства вълна на умора и световъртеж. Загуби равновесие и падна на колене. Подпря се на една ръка, а другата вдигна към лицето си.
– Исана? – Тя ясно чу гласа на Алдо и разговорите в залата секнаха. – Исана, добре ли си?
Тя вдигна поглед и видя синовете на Корд да гледат право в нея, със стреснати, виновни лица. Тогава Битан изсъска нещо на брат си и лицето на Арик се стегна в сурово изражение.
Исана вдигна очи към Алдо и понечи да му каже за фурията, която призоваваше Битан, но въздухът сякаш беше застинал в дробовете ѝ.
Тя вдигна глава и очите ѝ зашариха панически из залата. Опита отново да проговори, но въздухът просто отказваше да излезе от гърлото ѝ. Миг по-късно осъзна, че не можеше и да диша.
Около нея се струпаха хора. Появи се Алдо, последван от останалите глави на холтове. Дребничкият мъж я вдигна от пода.
– Помогнете! Помогнете ми! – извика той.
– Какво ѝ е? – попита Рот. – Велики фурии, изглежда обезумяла от страх.
Гласовете се преплетоха и смесиха в тревожно жужене. Исана протегна ръка към Ручей, но водната фурия висеше в безформен облак около нея, притискаше се нервно в отговор на напиращите от съзнанието ѝ ужас и паника. Колкото по-безпомощна ставаше Исана, толкова повече падаше защитата ѝ и страхът и тревогите на хората в залата я заляха като вълна. Вече не разпознаваше отделните гласове около себе си.
– Не знам. Просто падна. Някой видя ли нещо?
– Господарке?
– Исана. О, велики фурии. И тя, и брат ѝ – злокобен ден!
Исана се опитваше да се огледа, като същевременно отблъскваше ръката на Ото, който се мъчеше да отвори устата ѝ, за да види дали не се е задавила с нещо.
– Дръжте я!
– Исана, успокой се!
– Не диша!
Пред очите ѝ се появи Корд, но тя погледна зад гърба му, към двамата му синове, които продължаваха да стоят край огнището. Битан срещна погледа ѝ и красивите му устни се извиха в жестока усмивка. Той стисна рязко ръката си в юмрук и Исана усети заслепяващ пристъп на паника, който напълно заглуши всичките ѝ мисли.
До него стоеше Арик. Арик – призовател на въздух. Големият син на Корд дори не гледаше към нея, но беше преплел пръсти и лицето му беше изопнато от напрежение и концентрация.
Пред очите на Исана започна да се спуска мрак и тя трескаво се опита да изговори безмълвно думите на Алдо, който я държеше в ръцете си.
– Исана – дишаше тежко той. – Не те разбирам, Исана.
Картината пред очите ѝ се разлюля и тя се озова по гръб на една от масите. Пред очите ѝ изникна Корд и в носа я блъсна миризмата на застояла пот и печено месо. Той се надвеси над нея.
– Мисля, че получава пристъп на паника. Жено, успокой се. Не се опитвай да говориш. – Наведе се още по-близо и я погледна през присвити клепачи. – Недей – прошепна ѝ той и погледна заплашително. – Недей да говориш. Успокой се и мълчи. Така пристъпът може да отмине.
Исана се опита да го избута от себе си, но той беше прекалено едър и тежък, а ръцете ѝ така слаби.
– Ако разбираш, само кимни – прошепна отново той. – Бъди добро момиче и остави нещата да отминат. Нека не става по този начин.
Исана се вторачи в него и усети как собствените ѝ безпомощност и страх отслабват, но въпреки това губеше контрол под натиска на неописуемия ужас отвън. Знаеше, че Битан усилва страховете ѝ, че прави всичко да изглежда още по-зловещо и плашещо, но това знание с нищо не ѝ помогна да преодолее нечовешката паника, която я обземаше. Вече не се съмняваше, че ако не направеше каквото иска Корд, той просто щеше да я остави да умре.
Обзе я огнен гняв, който изпепели всичкия страх.
Тя посегна към лицето на Корд и заби нокти в очите му. Едрият холтър се дръпна, преди тя да успее да му причини каквото и да било повече от няколко ситни драскотини, и очите му засвяткаха от ярост.