Исана се надигна с мъка до седнало положение. Мракът пред очите ѝ се сгъстяваше все повече, но тя успя да посочи към огнището.
Всички се обърнаха и проследиха посоката, в която сочеше показалецът ѝ, и в следващия миг очите на Алдо се облещиха, когато изведнъж разбра всичко.
– Враните да го изкълват! – изкрещя той. – Това копеле Корд я убива!
Разнесе се всеобщо ахване. Изкуствено подсилените страхове и безпокойство на хората избухнаха като горски пожар и в залата настана суматоха. Всички крещяха един през друг.
– Какво? – оглеждаше се Ото. – Кой… какво?
Алдо започна да си пробива път към огнището. В следващия момент извика от изненада и политна напред. Сграбчи стъпалото си, което камъкът от настилката на пода беше стиснал, сякаш беше преметнат през ходилото му парцал. Младият холтър се обърна и изкрещя на тежката дървена пейка до себе си. Дървото подскочи, изви се, разцепи се със звука на прекършена кост и треските му, някои с размерите на кинжали, полетяха към Корд.
Едрият холтър се хвърли към Исана и успя да избегне летящата заплаха, с изключение на една треска, която разпра бузата му и от раната пръсна кръв. Той вдигна юмрук и замахна към Исана.
Тя се претърколи от масата секунда преди тежката ръка на Корд да се стовари и разтресе дебелото дъбово дърво. Исана запълзя на четири крака към огнището и човека, чиято фурия я задушаваше.
Видя Фейд. Стоеше стъписан до огнището, наведен над казана с яхнията, с черпак в едната ръка и гледаше настъпилата суматоха. Изплашен от нея, той изпелтечи нещо, после изпищя и се обърна да побегне. Спъна се в крака на Битан и двамата полетяха едновременно към пода. Докато се блъскаше в земята, Фейд отново изписка и от купата в едната му ръка и черпака в другата плисна гореща яхния.
Част от вдигащата пара течност попадна върху напрегнатото лице на Арик и той на свой ред изкрещя от внезапната болка и изненада.
В същия миг Исана си пое дълбоко въздух и усети паниката и ужаса в залата да изчезват с бързината на прелитаща над главата птица. Хората се заковаха на място, огледаха се изненадани, внезапно освободени от действието на фурията, и се отдръпнаха към стените.
– Спрете ги! – викна задавено Исана. – Спрете Корд!
– Ах, ти, ялова кучко! – изкрещя Корд разярено. – Ще те убия!
Обърна се към Исана и тя почувства как земята се разтърсва, когато той призова фурията си и ѝ заповяда да му даде сили. После вдигна масата, сякаш не тежеше колкото възрастен мъж, и понечи да я запрати към нея. Алдо, чийто крак все още беше прикован към пода, се хвърли в краката на Корд. Дребното му тяло се блъсна в краката на здравеняка, извади го от равновесие и масата полетя далече от Исана и се разби на трески в стената. Корд срита младия холтър с лекотата, с която би сритал куче, и отново се насочи към Исана.
Тя се бореше с всички сили да пропълзи далече от него, като не спираше да зове Ручей. Наоколо продължаваше да цари суматоха – мъжете ругаеха, някой отвори с ритник врата. Внезапно, със свистене през комина нахлу вятър, вдигна във въздуха облак нажежени въглени от огнището и го запрати към нея. Тя изкрещя, хвърли се по корем на пода и зачака болката.
Но болка не последва. Въглените прелетяха над нея и Корд нададе яростен, пълен с разочарование и недоумение вой.
– Корд, гнусен слайв такъв! – изкрещя холтър Уорнър от най-горното стъпало на стълбището. Исана го видя да стои там гол, с увита през кръста кърпа. От тялото и насапунисаната му коса течаха вода и пяна. Зад гърба му стояха двамата му синове с извадени мечове в ръце. – Крайно време е да се научиш да уважаваш дамите! Дръжте ги, момчета!
– Тате! – изкрещя Арик, надвиквайки суматохата. Момчетата на Уорнър вече тичаха надолу по стълбите. – Тате, вратата!
– Чакайте! – извика Исана и тръгна да става от земята. – Спрете, не! Никакви кръвопролития в къщата ми!
В следващия момент нещо тежко се стовари на гърба ѝ и я прикова към пода. Тя започна да се извива и бори и когато се обърна, видя на гърба си Фейд.
– Фейд! – ахна от изненада Исана. – Веднага ме пусни!
– Нарани Фейд! – изпелтечи робът, зарови лице в дрехите ѝ и захлипа, но не я пусна, беше се вкопчил нея като малко дете. – Няма нарани, няма повече нарани!
Корд нададе мощен рев и пое първия от синовете на Уорнър, който скочи отгоре му. Успя да хване младежа за едната китка и колана, завъртя го и го запрати към стената. След това хукна към вратата, следван по петите от Арик и Битан. Хората моментално се разпръснаха и им направиха път. Корд връхлетя с рамо едното крило на двойната врата и го откърти от пантите. В залата нахлуха студен вятър и леден дъжд и в следващия момент Кордхолтови излетяха навън.