– Оставете ги да си вървят! – изкрещя така остро Исана, че момчетата на Уорнър се заковаха на място и се обърнаха към нея.
– Нека си вървят – повтори тя.
Измъкна се изпод тежестта на Фейд и огледа залата. Старата Бите беше коленичила до пребледнелия, неподвижен Бърнард и съсухрената ѝ ръка стискаше решително ръжена от огнището.
– Но, Исана – възпротиви се Уорнър и тръгна надолу по стълбите, като стискаше с ръка хавлията около кръста си. – Не може просто да ги пуснем да си вървят! Животни като тях не бива да остават ненаказани!
Умората и тъпата болка в главата ѝ се срещнаха с ужаса и паниката от току-що преживяното насилие и тя се разтрепери. Наведе глава и заповяда на Ручей да пресуши сълзите ѝ.
– Нека си вървят – каза отново. – Имаме ранен, за който трябва да се погрижим. Тях бурята ще ги довърши.
– Но…
– Не – каза твърдо Исана. Погледна към главите на кланове. Рот се изправяше бавно от пода и се оглеждаше замаяно. Ото го подкрепяше от едната страна и челото му блестеше от пот. – Имаме ранен, за когото трябва да се погрижим – повтори им тя.
– Какво стана? – заекна Ото. – Защо направиха това?
– Използваха върху нас огнена фурия – каза Рот и сложи ръка на рамото му. – Прав ли съм, Исана? Усилваха страховете и безпокойството ни.
Исана кимна. Беше благодарна на Рот, че го каза. Знаеше, че като призовател на водата той щеше да долови мислите ѝ. Усмихна му се.
– Но как? – попита Ото озадачен. – Как стана, че никой от нас не усети нищо?
– Предполагам, че Битан го е направил много бавно и постепенно – каза Исана. – Усилвал е силата на фурията си малко по малко. Както когато доливаш гореща вода във ваната и човекът вътре не долавя колко гореща е станала накрая.
Ото примига невярващо.
– Знаех, че е възможно да насаждаш емоции, но не предполагах, че може да става по този начин.
– Повечето от гражданите, които владеят призоваване на огъня, го правят по време на речите, които държат – каза Исана. – Почти всеки сенатор го прави подсъзнателно. Понякога Грам дори не осъзнава, че го прави.
– А докато синът му ни е насаждал страхове – намеси се Рот, – Корд ни пълнеше главите с приказки за наводнения и потопи и ние, притеснени и изплашени, му повярвахме.
– О – каза Ото. Покашля се и се изчерви. – Сега разбирам. Ти дойде по-късно, Исана, затова успя да доловиш нещо. Но защо просто не ни каза?
– Защото другото хлапе я задушаваше, глупако – обади се от пода Алдо и в гласа му се прокрадна болката от наранения крак. – Видяхте какво се опита да ѝ направи Корд.
– Казах ви аз – заяви с жлъчно самодоволство Уорнър от върха на стълбите. – До един злодеи са тези Корд.
– Уорнър – каза уморено Исана, – върви се облечи.
Съсухреният холтър сведе очи и явно едва в този момент осъзна, че беше гол, защото моментално се изчерви, смотолеви някакво извинение и побягна обратно.
– Все още не мога да повярвам, че някой е способен на това – поклати глава Ото.
– Ото – промърмори Алдо. – Използвай главата си за нещо различно от закачалка за шапката ти. Бърнард е ранен. Едното момче на Уорнър също. Сложи ги във ваната и започвай да ги лекуваш.
Рот кимна енергично, видимо възвърнал самообладанието си.
– Разбира се. Холтър Алдо – той наведе почтително глава към по-младия мъж на пода, – беше прав през цялото време. Исана, можеш да разчиташ на пълната ми подкрепа, а също и тази на Ото.
– Така ли? – сепна се Ото. – О, исках да кажа, да, разбира се. Как е възможно да сме такива глупаци, Исана. Разбира се, че ще помогнем.
– Дете мое – обади се Бите, все още коленичила до Бърнард. – Всичко свърши.
Исана се обърна към нея. Лицето на възрастната жена беше пребледняло.
– Брат ти. Той си отиде.
Глава Х
Един по-силен порив на вятъра блъсна Тави и той залитна. Момичето го хвана за ръката, докато в същото време хвърляше последните остатъци от солта в шепата си. Бледозелената фурия зад порива на вятъра нададе писък и отлетя назад.
– Това беше – извика момичето. – Свърших солта!
– Аз също! – отвърна ѝ Тави.
– Близо ли сме?
Тави примижа и напрегна очи в тъмнината и дъжда. Трепереше, беше му толкова студено, че едва успяваше да си събере мислите.
– Не знам – каза. – Би трябвало да сме стигнали вече.
Момичето засенчи очи срещу суграшицата и дъжда.