Настъпи мълчание.
– Какво? Тави, какво каза? Какво за маратите?
Той напрегна сили да ѝ каже повече, да отговори на въпросите, да я предупреди. Но думите бяха неясни в главата му, а в устата му – съвсем неразбираеми. Опита с всички сили да ги каже правилно, но треперенето му попречи. Амара каза нещо, но Тави чу само разбъркани шумове. Усети ръцете ѝ върху кожата си – остъргваха калта и разтриваха грубо крайниците му, но това сега беше прекалено далечно за него, беше му все едно.
Главата му клюмна на гърдите и дори дишането се превърна в непосилна задача.
Над Тави се спусна тъмнина, непрогледна и лишена от всякакъв звук.
Глава ХІ
Сърцето на Исана подскочи и в гърлото ѝ заседна буца.
– Не – прошепна тя. – Не. Не и брат ми. Той не си е отишъл. Не е възможно.
– Сърцето му – старата Бите наведе глава. – Дишането. И двете спряха. Просто изгуби много кръв, детето ми. Отиде си.
В залата настъпи пълно мълчание.
– Не – каза Исана. Зави ѝ се свят, беше като зашеметена. Затвори очи. – Не. Бърнард. Мъртъв.
Огромната значимост на тази малка думичка се стовари отгоре ѝ като воденичен камък. Бърнард беше единственото ѝ семейство, най-близкият ѝ човек, откакто се помнеше. Не можеше да си представи света без брат ѝ в него. Със сигурност имаше какво да направи, за да го върне.
Нямаше начин да няма. А заветната помощ беше така близо. Ако Корд и синовете му не се бяха намесили, само ако си бяха стояли мирно по местата, двама умели призователи на водата щяха да са започнали да се грижат за Бърнард, преди още тя да се събуди.
„Враните да ги накълват Корд и цялото му противно семейство“, кълнеше наум Исана. С какво право си позволи да поставя живота на хора в опасност, за да отърве сина си и да задържи главатарството на клана си? Бърнард можеше да получи помощ. Можеше да живее.
Тя се нуждаеше от Бърнард. Целият холт се нуждаеше от него. Тави се нуждаеше от него.
Тави. Ако някой можеше да открие Тави, ако някой беше в състояние да му помогне, това беше Бърнард. Нужен ѝ беше. Без него Тави нямаше никакъв шанс. Той също можеше да е…
– Не – каза на глас Исана. Пое дълбоко въздух и събра самообладание. Нямаше да позволи лошотията на Корд да затрие Бърнард и Тави в един ден. Вдигна глава и погледна старата Бите. – Това не е краят. Сложете го във ваната.
– Какво? – вдигна очи възрастната жена и я погледна с недоумение.
– Сложете го във ваната – повтори Исана и започна чевръсто да запретва ръкави. – Ото, Рот, елате тук и пригответе фуриите си.
– Исана – просъска Бите, – дъще, нищо не можеш да направиш.
– Може – каза тихо Ото. – Няма да е за първи път. Когато бях млад, току-що надянал веригата, момчето на Хералд Младши пропадна в леда на езерото при мелницата. Стоя долу почти трийсет минути, преди да го извадим, и оживя.
– Оживя – сопна се Бите. – Седя на стол, точи лиги и така и не проговори повече. Накрая треската го довърши. Това ли искаш да причиниш на Бърнард?
С натъжено лице, Рот постави внимателно ръка на рамото му.
– Права е. Дори и да съживим тялото му, разсъдъкът му може и никога да не се върне.
– Имам нужда от него – изправи се пред двамата Исана. – Тави е навън, в бурята. Нямам време за приказки. Само преди минута бяхте готови да помогнете. Или се захващайте, или не ми се пречкайте в ръцете.
– Ще помогнем – каза Ото.
Рот изпусна тежка въздишка.
– Хубаво – каза. – От опит глава не боли. Фуриите да са ни на помощ.
– Трогваш ме с ентусиазма си – каза Исана и тръгна към медната вана.
Под ръководството на Бите няколко от мъжете вдигнаха Бърнард и го положиха вътре. От раната на бедрото му се проточи мудно нишка алена кръв и оцвети водата в розово. – Свалете превръзката. Така или иначе, тя вече е без значение.
Исана коленичи до ваната и постави внимателно пръсти на темето на Бърнард.
– Ручей. – Тя докосна повърхността на водата. – Ручей, нужна си ми.
Повърхността се накъдри леко при влизането на фурията във водата. Исана почувства неохотата на Ручей в мудните ѝ, несигурни движения – не, това не беше Ручей, това бяха собствените ѝ несигурност и изтощение. При тази умора фурията просто не я чуваше така ясно както преди и не откликваше на желанията ѝ. Но след секунда това нямаше да е вече проблем.
– Имми – прошепна Ото.
Исана усети топлата ръка на пълничкия холтър на рамото си и пръстите ѝ го стиснаха окуражително. Повърхността на водата отново се накъдри и във ваната влезе втора фурия – много по-малка, но много по-подвижна от Ручей.