Рот постави ръка на другото ѝ рамо.
– Алмия.
Водата във ваната се раздвижи от невидимото присъствие на силната фурия на възрастния холтър.
Исана пое дълбоко въздух и фокусира мислите си отвъд умората, страха и гнева си. Прогони от тях тревогите си за Тави, пропъди и несигурността в собствените си сили. Изчисти напълно съзнанието си и го остави чисто и празно за сетивата, които споделяше с Ручей, за тези от водата във ваната и тялото в нея.
Имаше нещо много специфично в усещането за тяло, потопено във вода – някаква много деликатна вибрация, която се излъчваше от кожата му. Исана насочи Ручей и тя започна да обикаля тялото на Бърнард в опит да долови енергията около него, да докосне трептенето на живота в него. В продължение на един ужасяващо дълъг миг фурията не долови нищо.
Но в следващия потрепери, когато долови нищожни следи от живот да се просмукват навън от тялото на ранения. Сърцето на Исана подскочи от облекчение.
– Още е тук – прошепна тя, – но трябва да побързаме.
– Не рискувай, Исана – каза тихо Рот. – Много време мина.
– Това е брат ми – отвърна тя и постави длани от двете страни на врата на Бърнард. – Вие с Ото затворете раната. Аз ще се погрижа за останалото.
Ръката на Ото се стегна върху рамото ѝ. Рот изпусна нова тежка въздишка.
– Ако влезеш там, може никога да не успееш да се върнеш. Дори и преди това да го върнеш към живота – каза той.
– Знам. – Исана се наведе напред и целуна нежно челото на брат си. – Готови сме. Да започваме.
Исана издиша бавно и продължително и насочи цялото си внимание, концентрация и воля към водата. Тъпата болка в ръцете и краката ѝ отшумя. Напрежението в гърба изчезна. Усещанията на тялото ѝ, от студения допир на кожата на Бърнард по пръстите на ръцете ѝ до гладкия камък под коленете и пръстите на краката ѝ, се стопиха. Сега усещаше само водата, отслабващата енергия около тялото на брат си и мъгливото присъствие на фуриите около него.
Ручей се притисна в нея с цялата си загриженост. Тя я докосна с мислите си и подаде на фурията образ, цел. Ручей се вля в съзнанието ѝ и го запълни. Намести се в него и Исана не можеше да различи повече къде свършваше тя и къде започваше фурията ѝ. Първоначалното ѝ усещане беше на пълна дезориентация, но после, както винаги досега, възприятията на Ручей станаха и нейни – прилив на звуци, замъглено виждане и физическо възприятие на заобикалящите я емоции.
Исана погледна към неясното бледо очертание на тялото на брат си, после към още по-размазаните форми на тялото си над водата. Сега виждаше фуриите на Рот и Ото – двойка мъгливи, бледи форми, които кръжаха около нея.
Вече нямаше нужда да говори, мислите ѝ достигаха директно до тези на двамата холтъри посредством фуриите им във водата: „Съберете всяка частица от него и затворете раната. Аз се заемам с останалото”.
Двете фурии моментално се впуснаха и започнаха да събират миниатюрните капчици кръв, които се носеха из водата, подкараха ги към раната на бедрото на Бърнард и започнаха да ги натикват обратно в тялото му.
Исана не остана да ги чака да свършат работата си. Тя се плъзна към чезнещата аура на брат си и фокусира мислите си върху нея и върху значително по-силно вибриращото от живот тяло до него – нейното тяло.
Исана знаеше, че това, което щеше да направи, криеше огромна опасност. Анима – искрата на живота – беше трудна за откриване и още по-трудна за манипулиране. Беше сила, мощна и непредсказуема като самия живот. Но без значение колко опасно беше това, Исана трябваше да я докосне. Трябваше да опита.
Посегна и хвана слабия отиващ си трепет на живота около Бърнард. После хвана своя, надвиснал над него от нейното тяло, и ги допря един до друг, смеси ги, сля ги и започна да прелива от енергията на нейното тяло в неговото.
Ефектът беше мигновен. Тялото на брат ѝ се разтресе от конвулсии във водата, когато всички мускули в него се стегнаха едновременно. Гърбът му се изпъна и Исана по-скоро долови, отколкото видя клепачите му да се отварят широко и очите му да се взират невиждащи в празното пространство. Сърцето му се сви с глухо, неуверено туптене, последвано от второ, трето. Исана усети мощния прилив на въодушевление. Заедно с Ручей се втурна и влетя в тялото на Бърнард през раната на крака му. Внезапно се почувства обгърната отвсякъде от него и съзнанието ѝ се понесе по хиляди вени и капиляри, раздели се на множество отделни пластове. Сега усещаше с неговите сетива – долови умората в сърцето му, смазващата болка в ръцете и краката му, ужасяващия студ на надвисналата над него смърт. Почувства объркването му, безсилния му гняв, страха му и те се забиха като нож в сърцето ѝ. Усети как тялото му се бореше с раната. Как постепенно губи битката. Как умира.