– И супа за двамата. Имат нужда от храна.
– Знам това. Някой да разкара оттук побъркания роб, преди да е наранил някого.
Облакът на агонизиращата болка, който я обгръщаше, започна да се разнася и постепенно се смали до тръпнене в едната ръка и сладката, странно приятна болка на изтощението, разстлано по крайниците ѝ. Исана отвори очи, обърна глава на една страна и видя Бърнард да се оглежда с премрежени очи. Тя вдигна ръка към него и видя пръстите си подути и странно разкривени. Докосна брат си и болката в ръката ѝ отново я заслепи.
– Спокойно, Исана. – Рот хвана китката ѝ и нежно свали обратно ръката. – Не мърдай. Имаш нужда от почивка.
– Тави – каза Исана. Думите излизаха с мъка от устата ѝ и дори в собствените ѝ уши звучаха завалено и неясно. – Намерете Тави.
– Почивай сега – каза отново Рот и я погледна с пълни с умиление и състрадание очи. – Почивай. Днес направи предостатъчно.
В полезрението ѝ изникна Бите.
– Ще вдигнем холтър Бърнард на крака до утре заран, дъще. Той ще се погрижи за всичко. Сега почивай.
Исана поклати глава. Не можеше да почива. Не и докато бурята навън бушуваше. Не и докато Тави е някъде там, безпомощен, малък, сам. Опита да се надигне, но това се оказа невъзможно. Едва успя да надигне глава. Отпусна се отново на пода и усети една сълза да избива в едното ѝ око от безсилие и гняв. Тя поведе други след себе си и не след дълго Исана ридаеше на пода, тихо, почти без звук, докато зрението й не се замъгли и вече почти не можеше да диша от надигналите се хлипове.
Трябваше да бъде по-внимателна. Трябваше да му забрани да излиза от холта онази сутрин. Трябваше да се погрижи за брат си по-навреме. Да предугади намеренията на Кордхолтови и да предотврати насилието. Бори се колкото можа. Опита. Фуриите ѝ бяха свидетели, че опита. Но всичките ѝ усилия бяха отишли на вятъра. Времето се спусна отгоре ѝ като гладна врана.
Тави беше навън в бурята. Сам.
О, велики фурии и духове на мъртвите. Моля ви. Върнете ми го невредим.
Глава ХІІ
Амара се бореше с изтощението и студа. Ръцете и краката ѝ трепереха неконтролируемо и цялото ѝ тяло беше сковано от умора. Повече от всичко на света ѝ се искаше да легне на пода и да заспи, но знаеше, че не може да си го позволи, защото това можеше да коства живота на момчето.
Беше изтрила по-голямата част от калта по лицето и шията му, но един тънък слой лигава тиня отказваше да падне и продължаваше да стои размазан по бледата му кожа. Придаваше му вид на престоял няколко дни труп. Амара пъхна ръка под дрехите на момчето и я допря до гърдите, за да долови ударите на сърцето му. В това време той беше облечен само с тънка туника и наметало отгоре – сигурен белег за бедния поминък на хората в пограничните райони на човешкото царство. Подгизнала от вода и премръзнала до кости, тя погледна с копнеж към най-близкия огън.
Усети върху мръсната си длан силните удари на сърцето на момчето, но когато извади ръката си, тя беше почервеняла от кръв. Момчето беше ранено. Не сериозно, помисли си тя, иначе досега щеше да е мъртво. Амара изруга под носа си и докосна ръцете му – бяха леденостудени. Започна да разтрива енергично ръцете и краката на Тави, като през това време напрягаше изморената си глава да измисли какво да прави с него. Извика на няколко пъти името му, но въпреки че клепачите му потрепериха, той не отвори очи, нито проговори.
Амара огледа набързо вътрешността на монумента. Потрепери при мисълта какво можеше да причини на момчето калта от Могилата на сълзите, с всичките трупове погребани под нея, ако попаднеше в кръвта му. Трябваше да я изчисти, спешно.
Започна грубо да сваля дрехите му. Въпреки слабото си телосложение, момчето се оказа прекалено тежко за уморените ѝ и премръзнали ръце. Докато го събличаше, дрехите му се скъсаха на няколко места, а устните му започнаха да посиняват. Амара вдигна тялото му наполовина и го довлачи до езерцето, след което нагази във водата.
Топлината ѝ я изненада приятно. Езерото се оказа плитко, водата стигна едва до под кръста ѝ. Докато държеше главата на Тави над повърхността, Амара се потопи в нея и скоро тракането на зъбите ѝ намаля.
Тя се премести няколко крачки встрани, за да излезе от калния облак, образувал се около нея и момчето, и започна да трие кожата му, докато не свали всичката тиня.
По измитото тяло на Тави лъсна шокираща колекция от синини, ожулвания, драскотини и дребни порязвания. Синините му бяха пресни, прецени тя, на не повече от няколко часа. По ръцете, краката и ребрата му бяха избили морави петна, като от скорошен пердах, а на места по кожата му се виеха дълги резки от миниатюрни порязвания. Явно беше тичал през тръни и гъсти храсти.