– Кръвта на стария течеше като река – сви рамене маратът. – Земният му дух го отнесе, но голяма част от него вече беше изтекла в земята. Младият бяга добре. Щастието му се усмихна.
Фиделиас почувства внезапно надигналия се в устата му кисел вкус. Изплю се и стисна зъби.
– Разбирам.
– Дойдох да гледам в тази долина. Видях. Видях мъртвоземци, готови за битка. Силни са, бдителни.
– Имал си лош късмет, Атсурак – поклати глава Фиделиас, – нищо повече. Битката ще донесе победа на хората ти.
– Съмнявам се в преценката ти. Марат са тук. Много племена дойдоха. Те не обичат твоя народ, но мен – малко. Мен те ще последват към победа, но към клане – не.
– Всичко е в готовност. Твоите хора ще прочистят долината, принадлежала някога на бащите им. Моят господар ще се погрижи да я получат обратно. Това той е обещал.
Устните на Атсурак се извиха в подобие на презрителна усмивка.
– Твоят чо-вин. Чо-вин от Акватайн. Носиш ли неговия тотем като потвърждение на думата му?
Фиделиас кимна.
– Искам да видя.
Фиделиас отиде до коня си и бръкна в една от чантите на седлото. Извади кинжал. Дръжката му имаше великолепна златна украса и носеше печата на рода на Акватайнус. Вдигна го, за да може Атсурак добре да го види.
Дивакът протегна ръка.
– Това не беше част от уговорката ни – присви очи Фиделиас.
Очите на марата проблеснаха свирепо.
– Нито пък смъртта на моята чала – каза тихо той. – Между твоя и моя народ има вражда. Сега тя е още по-голяма. Ти ще ми дадеш тотема на твоя чо-вин. И тогава аз ще удържа на думата си.
Фиделиас се намръщи. Хвърли кинжала и Атсурак ловко го улови във въздуха. Обърна се и навлезе сред дърветата. Само след няколко крачки двамата с птицата сякаш се стопиха в сенките.
Алдрик зяпа известно време в посоката, в която изчезна дивакът, после се обърна към Фиделиас.
– В името на всички фурии, искам да знам какво си мислиш, че правиш?
Фиделиас го изгледа свирепо, после се обърна към коня си и закопча чантата на седлото.
– Чу го – каза той. – Нещо е подплашило маратите. Без кинжала нямаше да останат.
Лицето на Алдрик се навъси.
– Това оръжие носеше печат. Може да бъде проследено до Акватайнус. Този е маратски главатар. Предполага се, че ще бъде начело в проклетата битка…
– Да, Алдрик – процеди през зъби Фиделиас, бавно, с всичкото търпение, на което беше способен. – Кинжалът може да бъде проследен до Акватайнус. И да, Алдрик, Атсурак ще бъде начело в проклетата битка. Ето защо трябва да се погрижим нападението да бъде успешно. – Той преметна чантите през седлото. – След като долината бъде превзета, вече няма да има никакво значение какво са плячкосали маратите. Дотогава нещата ще бъдат задвижени и всичко ще е само въпрос на политика.
Алдрик го сграбчи за рамото и го извърна с лице към себе си. Прониза го с поглед.
– Ако планът ни не проработи, това ще е доказателство. Ако работата стигне до Сената, ще повдигнат обвинения срещу него, Фиделиас. Измяна.
Бившият Курсор погледна ръката на рамото си, после погледът му се плъзна по нея по цялата ѝ дължина, чак до рамото, а оттам до лицето на Алдрик. В продължение на няколко секунди двамата стояха, приковали очи един в друг.
– Ти си невероятен войн, Алдрик. Можеш да ме убиеш още сега, на място, и за двама ни не е тайна. Но аз играя тази игра от много време. И двамата знаем, че няма да успееш, преди да реагирам. Какво е един войн без ръката си или крака си, как мислиш? – Той замълча за момент, за да даде възможност на Алдрик да осмисли добре чутото. Земята под краката им леко потрепери при появата на Вама. После продължи почти шепнешком. Тонът му беше хладен, сякаш поръчваше на човека отсреща да започне да копае собствения си гроб. – Вземи решение. Или се хващай на работа, или се оттегли.
Настъпи ново мълчание.
Майсторът на меча пръв отмести поглед. Тялото му се отпусна и зае обичайната си небрежна стойка. Вдигна от земята меча, който донесе маратът, и се загледа в обратната посока.
Фиделиас издиша бавно, тихо и зачака ударите на сърцето си да забавят темпото и да спре да ги усеща в гърлото си. После се обърна, яхна коня и стисна рога на седлото, за да скрие треперенето на ръцете си.
– Рискът е неизбежен – каза той. – Но ще вземем необходимите предохранителни мерки.
Алдрик кимна, но на лицето му беше изписано, че не е доволен от развоя на събитията.
– Какви предохранителни мерки?
– Като начало – вирна брадичка Фиделиас, – ще открием двамата, които са видели марата в долината. Ако този меч принадлежи на бивш легионер, той лесно може да се досети какво става.