– С това шега не бива, не можем да оставим тесногръдието и проклетията на Грам да…
Исана се намръщи и се наведе да погледне зад гърба на брат си. Без да помръдне и мускул на лицето си, той отново се премести и препречи погледа ѝ с гърди. Тя въздъхна сърдито, избута го с рамо и надникна през рамото му.
– Бърнард, защо в леглото ти има момиче?
Той се изчерви и се покашля смутено.
– Виж, Исана, като го кажеш така…
– Бърнард – примигна нетърпеливо Исана. – Защо в леглото ти има момиче?
– Това е Амара. Робинята, на която Тави е помогнал. Щях да я оставя на постелката край огнището долу, но тя пощуря. Молеше да не я оставям да спи долу. Шептеше, сякаш нещо я плашеше. Аз ѝ казах, че щом не иска, няма да я оставя долу. После припадна. – Той хвърли поглед през рамо към спалнята си. – Затова я донесох тук.
– В леглото си.
– Исана! Къде според теб трябваше да я сложа?
– Кажи ми поне, че не вярваш наистина, че е изгубена робиня, която Тави е спасил.
– Не – отвърна Бърнард. – Не вярвам. Нещо в историята ѝ не е наред. В началото звучеше нормално и аз ѝ повярвах. После почистих раните ѝ, не съм ѝ давал нищо за болката. Ужасно е изтощена. Почти припадна.
– Ранена ли е?
– Нищо сериозно, ще оживее, ако се размине с треската. Стъпалата ѝ са нарязани от скалите, а на ръката си има рана като от меч. Каза, че я получила, като паднала.
– Непохватно момиче, значи. – Исана поклати глава. – Изглежда, не е вчерашна. Може би е пратеник на някой от лордовете.
– Кой я знае. Изглежда свястно момиче. Няма значение каква е.
Страх и отчаяние се промъкнаха тихомълком в мислите на Исана. Усети как ръцете и коленете ѝ се разтреперват.
– И просто ей така по случайност се натъкнала на него, така ли?
Бърнард въздъхна и поклати глава.
– Знам. И на мен не ми харесва тази работа. Има и друго. Пристигнаха пътници. Трима непознати. Искат подслон, докато премине бурята.
– И те също по случайност се появяват точно днес? – Исана преглътна мъчително. – Това, което си мисля, е, нали, Бърнард, това става?
– Знаехме, че този ден може да дойде.
– Проклети фурии, Бърнард. Враните да ги изкълват – тихо изруга Исана.
– Исана… – поде Бърнард и гласът му беше изпълнен с болка.
– Не, Бърнард. – Тя вдигна ръка пред устата му. – Не сега. Чака ме много работа. Как е Тави?
Той замълча.
– Не е добре. Здравата го нахоках. Бях ядосан, че не помня нищо. Тревожех се.
– Трябва да разберем какво става. Трябва да знаем дали е в опасност.
– Добре. Какво искаш да направя?
– Слез долу, при пътниците. Бъди мил с тях. Дай им храна. Събуй им обувките.
– Обувките ли…?
– Намери някой да им измие краката, по градски обичай. Просто се погрижи за тях – тросна се Исана. – Затвори очи и се замисли. – Аз ще говоря с Тави. И с тази Амара. Искам да се уверя, че не са пострадали по-сериозно.
– Тя е изтощена – отвърна Бърнард. – Като пребита е.
– Значи, няма да има сили да лъже. След малко слизам и аз да поговоря с непознатите. Как се развива бурята?
– Няма да е като вчерашната, но няма да е приятна гледка. Стига да не те хване на открито, няма страшно. Но за всеки случай наредих довечера всички да се съберат в общата зала.
– Добре – каза Исана. – Колкото повече хора, толкова по-добре. Не ги оставяй сами, Бърнард. Не ги изпускай от очи. Ясно?
– Няма – обеща той. – Ами Тави? Мисля, че трябва да му кажем.
– Не – поклати глава Исана. – В никакъв случай, най-малкото в момента. Не му трябват подобни грижи на главата.
Бърнард, изглежда, не остана доволен от отговора, но не посмя да възрази. Обърна се към стълбите, после спря. Надзърна през вратата на спалнята си.
– Исана… Момичето е почти дете. Изтощена е. Имала е възможността да му стори всякакво зло, но не го е направила. Тави каза, че му е спасила живота. Не я притискай много.
– Никой няма да пострада – отвърна Исана. – Върви.
– Сериозен съм.
– Разбрах.
Той кимна и изчезна надолу по стълбите.
Исана се върна в стаята си и взе една четка за коса с кокалена дръжка. Докато вървеше към стаята на Тави, събра косата си на опашка и я преметна пред едното си рамо. Почука на вратата, но отговор не последва. Отново почука.
– Тави, аз съм. Може ли да вляза?
Не последва отговор. Накрая топката се завъртя и вратата се открехна. Исана я отвори и влезе.
В стаята на Тави беше тъмно. Разбира се, припомни си тя, той не можеше да използва фуриите в лампите. И е седял на тъмно, откакто се беше прибрал с Бърнард. Със затворените капаци на прозорците и смрачаващото се небе навън, стаята беше потънала в дълбока сянка. Исана едва забеляза тъмния му силует, докато сядаше бавно на леглото.