Тя започна да реши косата си и зачака Тави да проговори.
– Как се чувстваш, Тави? – попита Исана, когато се убеди, че е безсмислено да чака повече.
– Защо ти не ми кажеш? – отвърна сърдито той. – Как да знам, като нищо не разбирам от призоваване на вода?
– Това не е честно, Тави – въздъхна Исана. – Това, че усещам емоциите на другите, не зависи от мен, знаеш го.
– Много неща не са справедливи на този свят – отвърна троснато той.
– Разстроен си от думите на чичо ти?
– Цяла година работих усърдно за тези овце. А сега…
Той поклати глава. Мъката и безсилието, които стиснаха гърлото му, заляха Исана като горещината на буен огън.
– Направи погрешен избор, Тави. Но това не означава, че…
– Избор ли? – прекъсна я той. – Все едно някога съм имал такъв. Е, вече няма какво повече да му мисля, нали?
Исана разреса един оплетен кичур в косата си.
– Просто си разстроен – каза тя. – Чичо ти също. Нищо страшно не е станало, Тави. Сигурна съм, че когато и двамата се успокоите…
Внезапният порив на болка и гняв, които излъчваше Тави, я блъсна като ураганен вятър и тя изпусна четката на пода. Силата на емоциите на момчето за малко да я извади от равновесие, но тя се овладя.
– Тави… добре ли си?
– Нищо страшно не е станало – прошепна той.
– Не разбирам защо тези овце са толкова важни за теб.
– Не. Не разбираш. Искам да остана сам.
Исана стисна устни и се наведе да вдигне четката.
– Но аз искам да поговорим за случилото се. Има някои неща…
Ярост и изпепеляващ гняв се понесоха към нея.
– Аз няма да говоря повече за случилото се – каза Тави. – Искам да остана сам. Моля те, върви си.
– Тави…
Тъмният му силует се изтърколи на леглото и обърна гръб на вратата. Исана усети как собствените ѝ емоции започват да се доближават опасно близо до тези на момчето, как неговите започват да се просмукват в нейните. Тя пое дълбоко въздух.
– Добре. Но този разговор не е свършил. Ще поговорим по-късно.
Той не отговори.
Исана излезе от стаята. Едва беше затворила вратата, когато резето от вътрешната ѝ страна се спусна и я заключи. Измина няколко крачки по коридора, преди да успее напълно да се отърси от чувствата на Тави. Наистина не разбираше: Защо той беше така разстроен от станалото?
Но по-важното – какво не знаеше за случилото се вчера? Имаше ли то нещо общо с едновременното пристигане на толкова непознати в долината?
Тя се отърси от мислите си и се подпря за момент на стената. Тави имаше силен характер и огромна воля, което някак допълнително засилваше емоциите му, и на нея ѝ беше особено трудно да не допуска да се смесят с нейните. Него тя чувстваше много по-силно от другите. Не че в това имаше нещо учудващо. Обичаше го ужасно много и от прекалено дълго беше близо до него.
За другите причини дори не беше нужно да се замисля.
Исана поклати решително глава. Нямаше значение колко изтощена беше от вчерашните си преживявания, сега нямаше време за губене. Не трябваше да се отвлича от целта си, а именно – да разбере колкото можеше повече за случилото се вчера, което Бърнард не помнеше.
Обърна се към спалнята на брат си, пое дълбоко въздух и тръгна решително напред.
Бърнард беше оставил лампата да гори с половин сила и вътрешността на спалнята беше огряна от приглушена златиста светлина. След смъртта на Касея и момичетата брат ѝ водеше скромен живот. Беше събрал всичките ѝ вещи и ги бе прибрал в два сандъка, които държеше под леглото си. Той самият побираше всичките си вещи и дрехи в един, също както едно време, докато беше в легиона. Оръжията и снаряжението му бяха грижливо подредени на рафтовете на едната стена, а срещу тях стоеше голо писалище, чиито чекмеджета съдържаха всички книжа на холта.
Момичето в леглото му спеше. Беше висока, с издължени черти на лицето, които на приглушената светлина изглеждаха още по-изпити. Тъмните кръгове под очите ѝ бяха наситени като синини. Кожата ѝ беше лъскава и златиста, почти същият цвят като косата ѝ. Беше красива. На врата ѝ имаше нашийник от тънки, преплетени кожени ремъци.
Исана я погледна изпитателно. Брат ѝ беше донесъл допълнително одеяла и ги беше натрупал върху нея, но тя очевидно се беше въртяла доста в леглото, защото стъпалата ѝ стърчаха отвити. Исана отиде до леглото и разсеяно понечи да ги завие. Тогава видя, че бяха превързани и обути в мокасини от фина телешка кожа.