Фиделиас благодари и двамата се настаниха край огъня.
– Холтър… Бърнард, предполагам? – каза той.
– Просто Бърнард, господине.
– О, моля те, просто Дел.
– Дел – усмихна се половинчато холтърът. – Какво те води в гарнизона по това време на годината, Дел?
– Работа – отвърна Фиделиас. – Представлявам група предприемачи, с които финансирахме няколко търсачи на скъпоценни камъни през това лято. Те ще си тръгнат за през зимата, а аз съм тук да инспектирам какво са открили.
– Мисля, че имаше още двама с теб – кимна Бърнард. – Къде са спътниците ти?
Фиделиас се усмихна лъчезарно.
– А, да. Телохранителят ми е младоженец. Разреших му да вземе жена си с нас. Отидоха да нагледат конете – смигна му той.
– Ех, младост – усмихна се учтиво Бърнард.
– Така е. Дните, в които се промъквах в конюшните с млади момичета, са отдавна зад гърба ми.
– Бурята приближава. Искам всички да са тук, за всеки случай.
– Сигурен съм, че няма да се бавят дълго – кимна Фиделиас.
– Погрижи се да дойдат. Не искам някой да пострада под моя покрив.
На Фиделиас му се стори, че долови заплашителна нотка в гласа на Бърнард, която самият холтър може би не забеляза. Инстинктите му се задействаха и усети някъде дълбоко в стомаха си тревожна тръпка. Усмихна се и кимна утвърдително:
– Разбира се.
– Сега трябва да ме извиниш, трябва да обиколя навсякъде и да се уверя, че всичко е обезопасено преди идването на бурята.
– Разбира се. И отново благодаря за гостоприемството. Ако има нещо, с което мога да помогна, само ми кажи.
Бърнард изсумтя под носа си и стана. Изражението на лицето му беше замислено, отнесено. Фиделиас се вгледа изпитателно в него, но не можа да прочете много. Беше напрегнат, в това нямаше съмнение, но от друга страна, кой холтър не би се тревожил за хората си пред заплахата на такава буря? Имаше скованост в походката му, докато вървеше към вратата. Точно преди да излезе във вътрешния двор, хвърли бърз поглед през рамо към стълбите в далечния край на залата.
Фиделиас го изчака да излезе и на свой ред погледна към стълбите. Интересно.
В следващия момент едно красиво младо момиче донесе вдигаща пара халба и му я поднесе с лек поклон.
– Господине – каза тя.
Фиделиас ѝ се усмихна, докато я поемаше от ръцете ѝ.
– Благодаря ти, млада госпожице. Наричай ме просто Дел.
– Името ми е Берите, господине – усмихна се пленително момичето, – ъъ… Дел.
– Прекрасно име за прекрасно момиче. – Той отпи от халбата – беше чай, чийто вкус му беше бегло познат. – Мм, чудесен е. Предполагам, последните няколко дни са били доста интересни, бурята, а и всичко останало.
Тя хвана ръце пред полата си и изпъчи леко гърди.
– С всичкото вълнение вчера и после през нощта – събитията се трупаха едно връз друго. Но предполагам, това е нищо в сравнение с живота на един търговец на скъпоценни камъни.
Веждите на Фиделиас се повдигнаха многозначително.
– Не си спомням да съм ти казвал това, Берите. Мислех, че сме насаме с холтър Бърнард.
– О, господине… – бузите ѝ пламнаха, – съжалявам. Бива ме малко в призоваването на въздух и…
– И си ни чула, докато говорехме? – подсказа ѝ той.
– Толкова рядко имаме посетители в Бърнардхолт, господине. – Момичето вдигна очи. – Обичам да срещам нови, интересни хора.
Особено ако са богати търговци на скъпоценни камъни, помисли си Фиделиас.
– Напълно разбираемо. Но все пак, от това, което чух… – Той се наведе към нея и се огледа. – Вярно ли е, че вчера холтър Бърнард е бил ранен?
Момичето коленичи до стола му и на свой ред се наведе към него, достатъчно, че да може да надзърне в деколтето ѝ, в случай че решеше да го направи.
– Да – каза тя. – Беше ужасно. Беше толкова пребледнял, че когато Фейд го внесе – Фейд е местният идиот, господине, горкият, – го помислих за мъртъв. После Корд и синовете му полудяха и останалите холтъри започнаха да се бият с фурии. – Очите ѝ блеснаха от вълнение. – Не бях виждала подобно нещо преди. Може би по-късно, след вечеря, ще искате да чуете повече?
Фиделиас я погледна в очите и ѝ се усмихна.
– О, това звучи много вълнуващо, Берите. Ами момчето? И той ли е бил ранен?
Момичето го изгледа объркано за момент, примигна озадачено.
– Тави ли, господине? За него ли питате?
– Не знам, чух само, че и момчето е било пострадало.
– О… мисля, че за Тави говорите, ама той е никой. Въпреки че е племенник на холтър Бърнард, ние не говорим много за него, господине. За него и за глупавия Фейд.