Фиделиас хвърли поглед към стълбите. Проста работа. След като всички заспят, включително подозрителната призователка на вода, прерязването на три гърла и измъкването от залата щеше да е от лесно по-лесно.
– Всички заедно за вечеря – усмихна се той. – Звучи чудес…
Вратите на залата рязко се отвориха и вътре нахлуха Алдрик и порив студен вятър. По раменете му и по прага на залата се сипеха дъжд и суграшица. Одиана се беше притиснала в него. И двамата бяха рошави, с омачкани дрехи и слама в косите. Алдрик се втурна право към него и хората в залата се разбягаха от пътя му като овце пред препускащ кон.
– Фиделиас – прошепна настоятелно той, като едва се сдържаше да не повиши глас. – Някой е пуснал конете ни навън. Те знаят.
Фиделиас изруга и потърси с поглед Исана. Видя я да тича нагоре по стълбите – държеше ботушите му в една ръка, а с другата стискаше събраната си отпред пола.
– Враните да го изкълват – изруга отново под носа си и стана, бос на студения под. – Аз ще се оправя с конете и холтъра. Амара и момчето са на горния етаж. – Обърна се към Алдрик, докато търсеше пипнешком скрития в туниката си нож. – Убий ги.
Глава ХVIII
Тави реши, че ще продължи да се сърди.
Не беше лесно, естествено. Прекара цели десет минути в гневно съзерцание на стената, преди да осъзнае, че леля Исана изглеждаше доста зле. Това от своя страна го разтревожи и сега вече не можеше да се насили да продължи с цупенето. Гневът му бавно се отдръпна и направи път на умората, болката от синините и драскотините и глада.
Седна на ръба на леглото и започна да клати крака. Седя, клати ги и размишлява за събитията от миналия ден и последствията от тях.
Беше пренебрегнал задълженията си и беше излъгал. И сега трябваше да понесе последствията. За съжаление, пострадаха и хората, които го обичаха и се грижеха за него. Чичо Бърнард беше ранен заради него, а здравето на леля Исана можеше никога да не се възвърне напълно след усилията, които беше вложила в лекуването му. Беше напълно възможно, ставаха такива неща. И въпреки че чичо му се опитваше да го скрие, Тави беше забелязал, че той леко накуцва. А това куцане можеше да остане завинаги – кракът му като нищо можеше да се окаже безвъзвратно осакатен.
Тави подпря брадичка на дланите си и затвори очи – чувстваше се като пълен глупак, егоист, недорасло хлапе. Толкова се беше залисал в мисли за това, как да върне обратно овцете – неговите овце, и в това, да не загуби уважението на чичо си, че беше забравил как да се държи подобаващо. Беше изложил себе си и хората около себе си на огромен риск. И всичко това в името на една мечта – Академията.
Щеше ли да си струва сбъдването на тази мечта, ако до нея го отведяха глупавите му и необмислени постъпки? Наистина ли щеше да се гордее, че е направил нещо с живота си, съзнавайки това, на каква цена го е постигнал?
– Ти си пълен глупак, Тави – прошепна той на глас. – Истински, непоправим глупак.
Можеше да е и по-лошо, за него и за семейството му. В главата му изплуваха картини, които го накараха да потрепери: чичо Бърнард, мъртъв в гората, леля Исана на пода до ваната с тялото на чичо, с празни от живот очи, мъртва, въпреки че още диша. Нищо не се получи, както се беше надявал, но можеше да е много, много по-зле.
Всеки мускул от тялото му го болеше, главата му тръпнеше, виеше му се свят, но стана и тръгна към вратата. Ще намери чичо си и леля си и ще им се извини, ще поправи стореното. Още нямаше никаква представа как, но знаеше, че трябва поне да опита. Те заслужаваха най-малко това.
Ще си заслужи уважението им, но не с хитрини и шикалкавене, а с усърдие, както те самите някога са го направили, ще им покаже, че на него може да се разчита.
Беше поставил ръка на топката на вратата, когато на прозореца се почука.
Тави примига учудено и напрегна очи в мрака. Навън вятърът се засилваше и той беше затворил капаците на прозорците. Сигурно някоя от пакостливите вятърни фурии си играеше с дървените капаци, помисли си.
Тогава чу отново тропането. Три бързи почуквания, две бавни и пак три бързи.
Тави отиде до прозореца и дръпна резето на дървените капаци.
В момента, в който го направи, те се влетяха в стаята и едва не го събориха на пода. Двете крила на прозореца се отвориха и в стаята нахлуха студен вятър и мъгла. Тави отстъпи назад, когато някой се вмъкна през прозореца с гъвкави, почти безшумни движения.