Докато минаваше под двамата непознати, гърлото му се скова и сърцето му заблъска още по-силно в гърдите. Хора, които дори не беше виждал, бяха дошли да го убия по причини, които не беше сигурен, че осъзнава напълно. Всичко беше толкова странно, почти неестествено, но страхът в стомаха му – инстинктивен и непогрешим – беше напълно реален, като леденостудената капка вода, която се стичаше между плешките му.
Почти беше отминал мястото, когато един от конете изпръхтя и разтърси глава. Тави застина на място от острия пристъп на паника и едва се сдържа да не побегне.
– Страх – изсъска жената отгоре. – Под нас. Конете.
Тави дръпна рязко юздите и изсвири пронизително с уста. Конете изпръхтяха и тръгнаха в тръс след него.
Тави пусна юздите, изтича напред и отвори широко вратите. Докато минаваха покрай него, той извика рязко и гласът му се извиси до панически писък. Конете препуснаха с всички сили навън.
Зад гърба му се разнесе рев и Тави обърна глава. Мъж, по-едър и от чичо му, тичаше с тежки стъпки по стълбата откъм тавана със сеното и държеше в ръка изваден меч. Той спря и започна да се оглежда, а Тави хукна навън след конете.
Някой сграбчи ръката му в тъмното и той почти изпищя. Студените пръсти на Амара стиснаха устата му, после го повлякоха тичешком – на североизток, към каменния път. Тави погледна през рамо и видя Фейд, натоварен с багажа, но освен него не видя друг.
– Добре – изсъска Амара и Тави видя зъбите ѝ да проблясват в тъмнината, когато тя се усмихна широко. – Браво, Тави!
Тави отвърна на усмивката, после се усмихна и на Фейд.
Точно тогава до ушите му достигна викът. Идваше иззад стената на Бърнардхолт – ясен, звънлив, пълен с отчаяние и ужас глас.
– Тави – крещеше Исана. – Тави, бягай! Бягай!
Глава ХІX
Тави бягаше с всички сили.
Мускулите го боляха, множеството драскотини и ожулвания пращаха назъбени светкавици от болка по кожата му, но той продължи да тича. В началото Амара тича безмълвно до него, почти без да куца, но след четвърт миля движенията ѝ станаха несигурни и започна да стене при всяко издишване. Тави забави крачка и се изравни с нея.
– Не – каза тя задъхано. – Ти продължавай. Дори и аз да не стигна до графа, ти трябва на всяка цена да успееш.
– Но кракът ти…
– Не мисли за мен, Тави. Тичай.
– Трябва да се насочим на изток – каза Тави, без да се отделя от нея. – Ще трябва да намерим място да прекосим Бързата река, но на другия ѝ бряг има гъста гора. Там можем да им се измъкнем.
– Един от мъжете – каза задъхано тя, – е призовател на горски фурии. Много силен.
– Не и в тази гора – отвърна Тави. – Единственият човек, когото познавам, който някога е успял да се спогоди с тези фурии, е чичо ми, при това му е отнело години. Показа ми как да се промъквам покрай тях.
Амара кимна одобрително и когато приближиха върха на един хълм, забави крачка.
– Хубаво. Ти, ела тук. – Тя махна с ръка на Фейд и той послушно отиде при нея. Амара издърпа лъка на Бърнард и стрелите от вързопа. Опря единия край на дървото в стъпалото си и се облегна на него с цялата си тежест, за да закачи тетивата, после го взе в ръка и вдигна стрелите от земята. – Искам вие двамата да влезете в тази гора. Не спирайте да вървите.
– А ти какво ще правиш? – преглътна тежко Тави.
Амара извади меча от вързопа и го мушна в импровизирания си колан.
– Ще се опитам да ги задържа тук. От високото ще ги видя най-добре, когато дойдат.
– Но ако останеш тук на открито, те просто ще ти пуснат една стрела.
– Сигурна съм, че вятърът ще е неподходящ за стрелба с лък – усмихна се мрачно Амара. – Остави ми малко от солта. Когато бурята удари, ще можем да се съсредоточим в това, да им се измъкнем.
– И ние ще останем. Ще ти помогнем – каза Тави.
– Не. Вие двамата продължавайте напред. За всеки случай, ако нещата се объркат тук. До сутринта ще ви намеря.
– Но…
– Тави. – Амара се обърна към него и го погледна намръщено. – Няма да мога да се бия с тях и да те пазя едновременно. Тези хора владеят силни фурии. С нищо не можеш да ми помогнеш.
Думите ѝ му подействаха като удар с ръка. Надигналите се в гърдите му гняв и безсилие почти заглушиха болките от раните.
– Не мога да направя нищо за теб – каза тихо той.
– Тук бъркаш. Те ще използват земните и дървесните си фурии да проследяват теб, не мен. Така ще мога да им устроя засада и с малко късмет – да ги спра. Продължавай напред и им привлечи вниманието.
– А техният призовател на земя няма ли да те забележи? – попита Тави. – Също така, щом владеят и горски фурии, няма да можеш да се покатериш на дърво, за да се отдалечиш от земята.