Той потопи главата на Тави в леденостудената вода и натисна с всичка сила.
Глава ХX
Амара се опита да укроти ускореното биене на сърцето си и да успокои дишането си. Сирус се въртеше във вихрушка под краката ѝ и усещането беше почти все едно стоеше на твърда земя. Въпреки това въздушната ѝ фурия се колебаеше леко вляво и дясно, нагоре, надолу и Амара знаеше, че ако не постигне пълна концентрация, няма да успее да се изстреля достатъчно бързо нагоре.
Болките в наранените ѝ глезен и рамо, независимо че бяха отслабнали от намесата на Исана, продължаваха да я мъчат. Претегли тежестта на лъка в лявата си ръка и опъна пробно тетивата. Нямаше да може да държи дълго време опънат такъв лък – нищо чудно, беше правен за силата на огромния холтър.
С разтреперани ръце и недостатъчно сила за по-дълго прицелване, щеше да ѝ се наложи да стреля от по-късо разстояние. И първо трябваше да извади от строя майстора на меча – нямаше никакви шансове срещу него с острието в колана ѝ. Опитът му и силата на фуриите, които владееше, го правеха ходещо оръжие – непобедим за човек с по-малки възможности от неговите.
После, ако имаше време, втората ѝ мишена щеше да е Фиделиас. Сирус можеше да се справи с невероятно силната горска фурия на бившия ѝ учител. Земната му фурия обаче щеше да му даде сила, с която нямаше да има никакъв шанс да се мери. Само тя щеше да му е достатъчна, за да разбие защитата ѝ и да я смаже, при условие че не са намесени други фактори. Дори с допълнителната сила, която Сирус можеше да вложи в ударите ѝ, уменията ѝ с меча щяха в най-добрия случай да се доближат до неговите.
Щеше да запази меча за водната вещица, реши Амара, въпреки че една стрела напълно я устройваше. Независимо че в открита битка жената нямаше да е такава заплаха като двамата мъже, тя продължаваше да е опасен противник. Този път Амара щеше да разполага с пълна концентрация, с която да ѝ се противопостави, въпреки че нямаше да е в състояние да го стори, преди тя да се е приближила достатъчно близо до нея. От друга страна, докоснеше ли я, с Амара беше свършено. От тримата жената беше противникът, когото Амара с лекота щеше да надвие с меч в ръка.
Жалки шансове, помисли си. Лош план. Вероятността да изпрати втора стрела беше нищожна, дори и ако първата извадеше от строя Алдрик Меча – човекът, изправил се и победил, или поне оцелял срещу някои от най-добрите войни, един от тях самият Арарис! Но ако ги оставеше да хванат момчето, дори просто да го настигнат, с него беше свършено. А това момче беше единственият човек, чиито думи можеха да убедят графа да вдигне гарнизона по тревога.
Амара се вгледа в тъмнината, погълнала момчето и роба, и осъзна, че най-вероятно тази вечер щеше да умре. Мъчително, при това. Сърцето ѝ щеше да се пръсне от напрежение и ужас.
Наведе се и взе две стрели от земята. Едната затъкна в колана си, а другата постави в лъка. Едната ѝ ръка се спусна и напипа дръжката на меча, увери се, че щеше да го извади достатъчно бързо, без при това да пореже крака ѝ или да среже колана, единствено благодарение на който откраднатите дрехи на гърба ѝ не се развяваха като знаме.
Погледна на север и почти долови присъствието на фуриите в бурята пред заплашителния силует на планината, чийто връх в момента блестеше с последната виолетова светлина на залеза като страховито, гневно око. Облаците тръгнаха надолу и погълнаха върха на планината. Амара усети мразовития бяс на прииждащата буря – истинска зимна вихрушка. Спуснеше ли се, и при положение че не убиеше момчето, преследването му щеше да стане невъзможно. От нея не се искаше да спечели битката. Трябваше просто да забави преследвачите му.
Докато успяваше да ги задържи, смъртта беше приемлив край.
Ръцете ѝ се разтрепериха.
Тя чакаше.
Не долови движението на земната фурия под краката ѝ, но я забеляза – едва надигнала се бабуна в пръстта и тревата, която се придвижваше напред и нагъваше земята, както вълна би нагънала водната повърхност. Профуча под нея и отмина. Стъпалата ѝ бяха увиснали на цяла педя над земята, нямаше как да е засякла присъствието ѝ.
Амара пое дълбоко въздух и подухна в пръстите на дясната си ръка, които щяха да държат стрелата и опъват тетивата на лъка. Вдигна лъка, игнорирайки щипещата болка в ръката си. Придвижи се леко напред и надолу по склона на хълма, за да избегне очертаването на силуета ѝ на фона на виолетовото небе или на блеснали от светкавиците буреносни облаци.
Забеляза движение отпред и призова Сирус да я задържи колкото се може по-стабилно над земята. През земята премина нова вълна, този път по-висока. Фиделиас и преди беше използвал същата техника за откриване на хора и тя знаеше колко ефикасна можеше да е тя срещу някой, който не проявеше нужния разум да се отдалечи достатъчно от земята.