Движението приближи, но Амара не можа да види нито кой идваше, нито колко бяха. Тя опъна лъка с всичка сила, като държеше стрелата насочена към земята. Фигурата приближи и сега тя чу стъпки и различи човек с едро телосложение. Забеляза проблясък на метал. Меча.
Амара пое дъх, задържа го и с едно движение вдигна лъка, прицели се и пусна стрелата. Тетивата избръмча и стрелата се понесе със свистене в мрака.
Фигурата замръзна на място и вдигна ръка. Амара чу ясно рязкото пращене, с което дървената стрела се пречупи още във въздуха. Тя посегна към втората стрела в колана си, но човекът отпред изсъска тихо и тя усети нещо да сграбчва със смазваща сила китката ѝ.
Погледна надолу и видя стрелата, още в колана ѝ, която се беше огънала и впримчила ръката ѝ, като така я беше приковала за кръста. Завъртя се, за да набере инерция и да хвърли лъка по нападателя си, като така щеше да освободи лявата ръка, с която да опита да извади меча.
Но в момента, в който помръдна, лъкът, по-бърз и гъвкав от змия, се омота около ръката ѝ. В следващия миг се уви около тялото ѝ и веднага се втвърди отново, като така ръката ѝ се оказа опъната настрани, далече от дръжката на меча.
Амара вдигна глава към връхлитащия я мъж и се издигна с помощта на Сирус над главата му. Завъртя се във въздуха и успя да замахне силно с крак.
Добре премереният ѝ посичащ ритник отстрани пропусна целта си – тила на мъжа – и попадна в рамото му. Сирус спря падането на Амара, преди краката ѝ да докоснат земята, но в момента, в който си възвръщаше равновесието, една ужасяващо силна ръка я стисна за глезена, преметна я в широка дъга над главата на мъжа и я стовари на студената земя.
Амара искаше да продължи да се бори, но ударът в земята почти я парализира. Преди да успее да направи каквото и да било, мъжът скочи върху нея и я притисна с цялата тежест на тялото си към пръстта. С една ръка и с такава лекота, сякаш прекършваше врата на малко коте, той стисна гърлото ѝ и изви силно врата ѝ на една страна.
– Къде е той? – изкрещя Бърнард. – Ако си наранила по някакъв начин това момче – мъртва си.
Амара спря да се бори и освободи Сирус. Остана да лежи неподвижна под тежестта на побеснелия холтър. С периферното си зрение видя огромния, тъмнокос гигант, облечен прекалено леко за това време. Носеше дърварска брадва, която беше пуснал в тревата, преди да я прикове към земята. Амара едва дишаше.
– Не съм го наранила – отвърна едва тя. – Останах тук, за да задържа хората, които го преследват. Той и робът избягаха напред.
Каменната хватка около врата ѝ се отпусна, но едва.
– Които го преследват? Кои хора?
– Непознатите. Онези, които пристигнаха, докато ме изнасяше от общата зала. Те ще тръгнат след нас, сигурна съм в това. Моля ви, господине. Нямам никакво време.
Холтърът изръмжа. Продължи да я държи прикована към земята, докато със свободната си ръка извади меча от колана ѝ и го хвърли настрана. После опипа кръста ѝ, докато не откри ножа, който беше откраднала от Фиделиас. Беше го скрила под туниката си и той започна грубо да тършува из дрехите ѝ, докато не го достигна. Едва след като извади и него, ръката му отпусна хватката си около врата на Амара.
– Не знам коя си ти, момиче – каза той. – Но докато не разбера, няма да мърдаш оттук. – При тези му думи земята около лактите и коленете на Амара се размести. Корени и туфи трева се усукаха около тях и приковаха ръцете и краката ѝ към земята.
– Не – възпротиви се Амара. – Чуй ме, холтър Бърнард, казвам се Амара. Аз съм Курсор. Изпратена съм в долината по лична заповед на Първия лорд.
Бърнард се изправи и започна да рови в една от кесиите на колана си. Извади нещо от нея, после още нещо. Отдалечи се и изчезна от очите на Амара.
– Сега пък не си робиня, а? Не. Племенникът ми е някъде там и за това, че е в тази каша, си виновна единствено ти.
– Само благодарение на това, че го изведох от холта, е още жив!
– Така казваш ти. – Амара чу бълбукането на вода, изсипвана в чаша или купичка. – Къде е той?
Амара направи безполезен опит да се отскубне от земята.
– Казах ти. Той и Фейд продължиха напред. Спомена нещо за река и много гъста гора.
– Фейд е с него? Ами хората, които го преследват? Кои са те?
– Курсор изменник, Алдрик Меча и доста способна призователка на вода – водна вещица. Опитват се да убият всеки, забелязал маратите в долината. Предполагам, защото искат неочакваното им нападение да успее.