– Врани! – кресна Бърнард. – Исана? Чуваш ли това?
Амара чу тихия, кънтящ глас да идва някъде съвсем отблизо.
– Да – каза тя. – Тави и Фейд са при брода на Бързата река. Трябва веднага да идем там.
– Ще те чакам при реката – изръмжа Бърнард. – А момичето?
Гласът на Исана се забави, сякаш отговорът ѝ костваше много усилия:
– Тя не иска да навреди на Тави. Сигурна съм в това. Повече не знам. Побързай, Бърнард.
– Добре – отвърна Бърнард. После се появи отново в полезрението на Амара и изпи съдържанието на чашата в ръката си. – Този мъж, който те преследва. Онзи, който пристигна с майстора на меча. Помисли ме за него, нали?
Амара преглътна.
– Той владее силни горски и земни фурии. Много е опитен. Може да открие момчето. – Тя надигна глава и се вторачи в него. – Пусни ме да стана. Аз съм единственият ти шанс да спасиш Тави.
– Защо мислиш така? – намръщи се Бърнард.
– Защото не познаваш тези хора – отвърна Амара. – А аз да. Мога да предугадя следващия му ход. Познавам силата и слабостите му. А и сам няма да можеш да се справиш с Алдрик.
Бърнард я погледна за момент, после поклати ядосано глава.
– Хубаво – каза. – Докажи го. Кажи ми какъв е следващият му ход. Кажи ми къде е в момента.
Амара затвори очи и се опита да си припомни разположението на долината.
– Той се е досетил, че ще очаквам веднага да хукне след момчето. В това е силата му. Но не го направи. Значи, е предугадил моите действия и сега се опитва да заобиколи и излезе пред момчето. Провери каменния път, опитай с каменните фурии в настилката. Той е там и използва същите, за да открие момчето и да му пресече пътя.
Тя отвори очи и погледна право в Бърнард.
Той изръмжа нещо под носа си и Амара почувства лека вибрация в земята. После едрият холтър клекна и допря длан до земята. Притвори очи и се заслуша, сякаш се опитваше да долови далечна музика.
Накрая въздъхна дълбоко:
– Права си. Или поне така изглежда. Някой изпраща фурии по пътя, бързи фурии. И коне, мисля.
– Това е той – каза Амара. – Сега ме пусни да стана.
Бърнард отвори очи и се изправи решително. Вдигна брадвата и махна с ръка към Амара. Земята моментално се отдръпна от ръцете и краката ѝ, стрелата и лъкът възвърнаха първоначалната си форма. Тя скочи на крака и взе меча и ножа си от земята.
– Ще ми помогнеш ли? – попита Бърнард.
Амара се обърна към него и потрепери, докато издишаше бавно.
– Господине. Кълна се, че ще ти помогна да спасиш племенника си.
Бърнард се усмихна и зъбите му проблеснаха в тъмнината.
– Хубаво, че не си тръгнала срещу тези хора с техните камъни по тяхната глава.
– Надявам се, рамото ти не боли много?
Амара затъкна меча в колана си.
– Ще оцелея – усмихна се още по-широко Бърнард. – Как е глезенът?
– Забавя ме – призна Амара.
– В такъв случай викай отново фурията си и се вдигай във въздуха. – Бърнард изтегли парче връв от една от кесиите си, прекара я през колана откъм гърба си и я върза на широка примка. Хвърли я на Амара. – Придържай се точно зад мен и не се вдигай много нагоре. Гората ще се отдръпва от пътя ми, но ти не надигай много глава, за да не я отнесе някой клон.
Амара едва успя да си поеме въздух, когато земята под краката ѝ се размести с глух грохот. Бърнард се понесе в бяг и с всяка огромна крачка земната вълна го изтласкваше все по-бързо напред. Амара хукна след него, но дори и без наранения глезен, щеше да ѝ е прекалено трудно да поддържа такова темпо. Тя стисна здраво кожената връв в ръката си, направи няколко крачки и скочи във въздуха, като в същото време призова Сирус.
Фурията сгъсти въздуха под краката ѝ и тя се понесе плавно напред, влачена за връвта на колана на едрия холтър. Ако тежестта ѝ по някакъв начин го забавяше, това не пролича. Той се носеше уверено в тъмнината, почти безшумно, сякаш дори сухата трева под подметките му се подчиняваше на волята му и омекотяваше и заглушаваше всеки негов скок.
Миг по-късно двамата навлязоха в гората и Амара сниши глава, за да се предпази от клоните. Тя се намести в сянката му и само веднъж ѝ се наложи да вдигне рязко крака, за да избегне едно паднало дърво, през което Сирус не успя да я прехвърли навреме.
– Намерих ги – каза в един момент Бърнард. – При брода са. Фейд е на земята, а Тави наполовина във водата и… – Той изръмжа ядосано. – Корд е там.
– Корд ли? – попита Амара.
– Холтър от долината. Престъпник. Иска да ги нарани.
– Нямаме време за това!
– Много съжалявам за неудобството, Курсор – отвърна троснато Бърнард. – Вече не долавям приятелите ти. Слезли са от пътя.