– Той сигурно иска да прикрие идването си – каза Амара. – Никога не пропуска шанса за изненадваща атака. Скоро и той ще открие момчето.
– В такъв случай първо трябва да се справим с Корд и синовете му. Аз поемам Корд, той е възрастният. Двамата млади са за теб.
– Фурии?
Въздух и огън…
– Огън? – прекъсна го Амара.
– Страхливци са. Високият е по-опасен. Удряй здраво и бързо. Отвъд билото са.
– Разбрано – кимна Амара.
Въздухът под краката ѝ се размести и тя полетя, тласкана от внезапно извилата се вихрушка. Премина през оголелите клони и се извиси над дърветата.
Глава ХXI
Водите на малката река бяха леденостудени, а течението бързо. Устата и ушите на Тави изтръпнаха още в момента, в който Корд натисна главата му под водата. Той се бори доколкото можа, но ръката на холтъра беше прекалено силна и пръстите му здраво оплетени в косата. Мърлявата верига около врата на холтър Корд провисна и тупна на рамото на Тави. Той го натисна още по-здраво надолу и Тави усети лицето си да се притиска в камъните на дъното на реката.
И точно тогава, изведнъж, безмилостният натиск изчезна. Тави усети как някой издърпва главата му от водата, след което го хвърля на брега, след дълъг полет във въздуха. Приземи се върху нещо меко и живо и за негова най-голяма изненада това се оказа зашеметеният Фейд. Той отвори очи и замига учестено, за да прогони водата от очите си. Погледна към Корд, но някой застана между двамата и препречи погледа му.
– Чичо Бърнард! – викна Тави.
– Вдигни Фейд на крака и се махнете оттук, Тави – каза чичо му.
Тави скочи на крака и задърпа Фейд за ръката.
– Какво да правим сега? – попита той.
– Просто се махнете оттук. Аз ще се оправя с тях. – Бърнард му обърна гръб и застана между него и Корд. – Този път отиде прекалено далече, Корд.
– Трима сме – изръмжа Корд, докато синовете му заставаха от двете му страни. – А ти си сам. Като изключим изрода и малоумния, естествено. Бих казал, че ти си загазилият, Бърнард.
Земята пред Корд потрепери и от нея се разнесе глух тътен. Изчадието, което се измъкна от нея – с кожа и крайници от камък, – не приличаше на нищо, което Тави беше виждал. Имаше издълженото тяло на слайв, но опашката му беше извита и вдигната над главата му като готова за бой сопа. Противната му издължена уста беше пълна с ръбати и остри като кремък зъби. То изви глава на една страна и нададе нисък и плътен, като стържещ гранит, рев.
От едната страна на Корд, Битан вдигна капака на една керамична делва. От гърлото ѝ плъзнаха червени огнени езици, издигнаха се и приеха формата на навита на кълбо, с вдигната заплашително глава змия. Понесе се из въздуха, готова да нападне. От другата страна на Корд, Арик сплете пръстите на двете си ръце и около него се вдигна вихрушка от прахоляк и ситни парченца трева и дърво. Наметалото му се изпъна от силната струя назад и заприлича на разперените криле на птица.
– Не прави това, Корд – каза Бърнард. – Земята от едната му страна също потрепери и Брут се надигна от нея, докато огромната му кучешка глава не опря в ръката на господаря му. Изумрудените му очи се приковаха в Кордхолтови. Той разтърси рамене и от тях се посипа малка лавина от пръст и ситни камъчета. Тави видя как Битан пребледня и отстъпи крачка назад. – Сам се закопаваш в гроба.
– Опитваш се да вземеш моята земя – кресна Корд, – от мен и моето семейство. С какво право?
Бърнард въздъхна дълбоко и извъртя с досада очи.
– Не се прави на праведен, търговецо на роби. Бурята ще удари всеки момент. Имаш последен шанс, Корд. Ако отстъпиш сега, ще имаш възможността да се изправиш пред правосъдието на Грам и ще избегнеш моето.
– Аз съм гражданин, Бърнард – просветнаха зловещо очите на Корд. – Не можеш просто така да убиеш един гражданин.
– На твоя земя може би – отвърна Бърнард. – Но това тук е моята.
Лицето на Корд пребледня.
– Ах, ти, самодоволно копеле такова – изсъска той. Вдигна ръце напред и изрева. – Ще нахраня враните с теб!
Каменната твар пред него се хвърли напред с пъргавината на гущер. В същия момент нещо проблесна пред Арик и към Бърнард полетя сянка, бегло наподобяваща граблива птица в полет. Битан хвърли делвата с огъня в най-близкия храсталак, който, макар и подгизнал от вода, избухна в пламъци. Огненото влечуго във въздуха моментално нарасна, подхранвано от огъня, и увеличи размера си двайсет пъти.
Бърнард реагира мигновено. Замахна с ръка към атакуващата фурия на Арик и от юмрука му полетяха едри кристали сол. Разнесе се пронизителен писък и в този момент Брут се хвърли напред. Блъсна се с оглушителен трясък в земната фурия на Корд и двете каменни създания се смесиха в обща скална маса, която потъна в земята. Повърхността ѝ се надипли и разтресе, докато двете фурии продължиха битката си под земята.