Корд нададе нов рев и тръгна към Бърнард. Едрият холтър го посрещна с мощен замах на брадвата. Корд закова на място, после се хвърли встрани и избегна острието, но Бърнард полетя напред и замахна отново.
Тави видя Арик да изважда нож от колана си и да излиза откъм гърба на чичо му.
– Чичо! – извика той. – Зад теб!
В този момент от небето се спусна вихрушка, толкова силна и плътна, че сякаш тежеше като камък. Стовари се право в гърба на Арик и го повали по очи на земята. Младежът извика сподавено и понечи да се надигне, когато от притъмнялото небе, с развети от вятъра дрехи, върху него скочи Амара. Арик едва успя да извика отново и около него и Амара вихрушката се надигна с вой. Тави видя Амара да прокарва ръка под брадичката на Арик и да стиска здраво гърлото му в сгъвката на лакътя си. После двамата се запремятаха по земята, докато Арик отчаяно се бореше да свали момичето от гърба си.
Тави отново обърна глава към чичо си точно в момента, в който Корд изби брадвата от ръката му и тя се превъртя няколко пъти във въздуха, преди да падне в реката. Без да губи и секунда, Бърнард стовари юмрук в ребрата на Корд, който залитна силно от силата на удара му и падна. Бърнард тръгна към него, но Корд успя да се изправи навреме, явно подпомогнат от земната си фурия. Двамата мъже се вкопчиха един в друг и земята под краката им затрептя.
От едната страна на Тави проблесна светлина и той усети как го връхлита гореща вълна. Обърна глава и видя Битан, застанал пред огнената стена над горящия храсталак.
– Така, така – изръмжа той. – Изглежда, аз ще трябва да се оправя с теб. – Той вдигна ръце, изкрещя победоносно и ги свали рязко надолу. Пламъците зад гърба му се събраха в огромна огнена колона, която полетя надолу – ярка и зловеща – към Тави и Фейд.
Тави извика и издърпа падналия роб настрани. Огнената колона се сгромоляса в облак от дим и искри на земята и се разля по нея като вода. Докато се надигаше, Тави долови мириса на изгоряла коса. Започна да дърпа Фейд надолу към водата.
– Фейд – крещеше той задъхан. – Фейд, хайде. Хайде.
Смехът на Битан се понесе, остър и звънък на фона на ярките пламъци. Падналата огнена колона се плъзна по земята като огромна змия. Подскачащите ѝ пламъци заобиколиха Тави и Фейд и им преградиха пътя към съмнителното убежище на ледените води на реката. Пламъчетата, останали зад Битан, запрескачаха от храст на храст, поглъщаха дърво след дърво и скоро тихото им пращене се извиси до оглушителния рев на горски пожар.
– Битан! – извика Тави. – Огънят ти се изплъзва! Всички ще загинем в него!
– Изрод, точно ти ли ще ме учиш на работа с огън!
Битан се обърна към горящия до него храсталак, загреба шепа от пламъците и ги запокити към Тави. Той вдигна наметалото си, омекоти удара на огнената топка, но част от огнените езици плъзнаха по плата и той трескаво започна да пляска с ръка по него, за да ги угаси.
– Просто не мога да реша – викна подигравателно Битан – дали да те задуша с дим, или да те изпепеля с огън!
Фейд, чиято здрава половина на лицето беше посиняла от получените удари, най-после си възвърна силите. Задържа се на крака със собствени сили и се заоглежда объркан. Видя наметалото на Тави и също започна да го пляска с длан, като при това не спираше да скимти жално.
– Хрумна ми една идея – каза Битан. – Първо ще изпържа малоумника! А после ще се заема с теб, изрод!
Той махна с ръка и от пламъците се изниза нова огнена змия. Нави се няколко пъти на земята, вдигна се във въздуха и се стрелна като мълния към гърдите на Фейд.
Робът изписка и скочи към него с бързина, на която Тави не предполагаше, че е способен. Събори го на земята и двамата се запремятаха към огнената бариера между тях и реката. Фейд се претърколи с гръб върху горящата трева и прехвърли Тави над пламъците. Докато прелитаха през тях, робът извика от болка, но не го пусна. Докато Тави се опитваше да се освободи от ръцете му, двамата паднаха в реката.
– Не! – извика Битан.
Мина необезпокоявано през огъня и отиде до самия край на водата. Вдигна отново ръце и запрати ново огнено кълбо към двамата. Тави се хвърли с гръб към Фейд и го повали назад. Огненото кълбо се блъсна в повърхността на водата над главите им – ослепително ярка светлина и далечен рев.