– Умно момче – изсъска жената. Сега Тави я видя, осветена от отразената светлина на огньовете на брега – беше красива, с тъмни коса и очи, пищна и съблазнителна. – Много умно. И с такава пламенна жар. Повече няма да те прегръщам, докато си отиваш от този свят. А исках да направя поне това за теб. Но някои хора са толкова неблагодарни.
Водата го натисна отвсякъде, пристегна ръцете и краката му по-здраво от кожени ремъци. Ужасèн, Тави вложи всички сили в удържане на последната глътка въздух.
Образът на жената остана пред очите му – гледаше го през премрежени клепачи, с пълен с омраза поглед.
– Глупак. Щях да те изпратя с възторг. А сега просто ще ти прекърша красивия врат.
Тя махна грациозно с ръка и водата около главата на Тави се завъртя и започна бавно да извива брадичката му на една страна. Той опита да се противопостави на това течение, но силите му не бяха достатъчни, за да му се опрат. Напрежението във врата му се усили и скоро стана болезнено. Жената приближи лице до неговото и широко отворените ѝ очи се взряха в неговите.
Тя не усети внезапното раздвижване на водата зад гърба си, но Тави видя от мътилката да се подава ръка. С едната си ръка леля Исана сграбчи жената за косата, а с другата издра очите ѝ. Водата пред лицето на Тави се оцвети в розово и жената изпищя. Исана рязко протегна напред ръце с разперени пръсти и жената излетя от водата, сякаш нечия великанска ръка я изхвърли от реката.
В момента, в който тя изчезна, напрежението около врата на Тави отслабна и той откри, че отново може да движи ръце и крака. Исана се приближи до него и двамата заедно изплуваха на повърхността.
– Моята река – чу я да крещи Тави след изчезналата жена, докато кашляше и дишаше запъхтяно.
Исана извика Фейд, който прегази плитчината, преметна едната му ръка през рамото си и го вдигна на крака.
Тави зяпна ръката на леля си – ноктите ѝ бяха пораснали два пъти по-дълги и приличаха на тези на граблива птица. Тя проследи погледа му и разтърси ръка, сякаш да отмори мускулите си, както правеше след дълго време, прекарано в шиене. Когато спря, ноктите ѝ отново бяха като преди – къси, добре оформени, но изцапани с кръв. Тави потрепери.
– Изнеси го на брега – нареди на роба леля Исана. – Има още двама от тях, а Бърнард още не е приключил с разчистването на сметките си с Корд. Тави, тръгвай през гората. Когато бурята ни връхлети, там ще си в по-голяма безопасност.
В този момент на брега се появи Битан, с окървавена уста.
– Ялова кучка! – изкрещя той на Исана.
Замахна с ръка и от нея полетя огнено кълбо.
Исана извъртя с досада очи и махна небрежно към него. Надигналата се вълна с лекота потуши огъня, после продължи към Битан, блъсна го в краката и ги отлепи от земята. Момчето се сгромоляса с жален вопъл, после се запрепъва нагоре по брега, далече от водата.
– Тръгни през гората – продължи Исана. – Иди в Алдохолт при езерото. Докато стигнеш, аз ще съм му пратила вест да те чака. Той или ще те заведе при Грам, или ще доведе Грам при теб. Той ще те пази. Разбра ли, Тави?
– Да, госпожо – отвърна задъхано Тави. – Но…
Тя се наведе и го целуна по челото.
– Съжалявам, Тави, много съжалявам. Но сега няма време за въпроси. Просто трябва да ми се довериш. Обичам те.
– И аз те обичам – каза Тави.
Исана извърна глава и огънят на брега се отрази в очите ѝ.
– Разраства се – каза тя. – А и бурята наближава. Трябва да извикам Нерей, в противен случай Лилвия ще разнесе този пожар из цялата долина. – Тя отново се обърна. – Тави, стой далече от реката. Колкото можеш по-далече. Тръгни нагоре по хълма. Вземи Фейд с теб и се грижи за него – не знам защо въобще си решил да го вземеш със себе си.
Погледът ѝ се насочи към роба, който ѝ се ухили глуповато и склони почтително глава.
Исана поклати глава и отново целуна Тави по челото.
– Тръгвай, бързо – каза му тя, обърна се и изчезна във водите на реката.
Тави преглътна и се опита да помогне на Фейд, докато двамата излизаха на отсрещния бряг. Когато излезе от водата, спря и погледна през рамо.
На отсрещния бряг Корд лежеше свит на земята и правеше вяли опити да се надигне. Бърнард, с насинено лице и разкъсана туника, стоеше заедно с Амара пред белия камък, обозначаващ брода през реката. Двамата бяха с гръб към Тави и гората.
От дима и сенките на дърветата пред тях излезе с накуцване мъж. Беше на средна възраст, бос и дребен на ръст. Погледът му обходи осветената от пожара река, спря се за момент на двамата пред брода, после се насочи зад гърбовете им. Тави усети очите на мъжа върху себе си като два студени гладки камъка. Огледаха го внимателно, прецениха го и в тях се изписа огромно пренебрежение от видяното. Мъжът вдигна ръка и Тави чу най-близкото до себе си дърво да се отскубва от корените си. Още докато извръщаше глава, то започна да пада към него.