Главата на Бърнард рязко се обърна по посока на шума и той вдигна стисната в юмрук ръка. Внезапно, колкото и първото, второ дърво се откъсна от корените си и започна да пада. Двете дървета преплетоха клони, всяко подпря другото и треперещите Тави и Фейд се озоваха под арката им.
– Впечатляващо – каза мъжът.
Прикова поглед в Бърнард и към него внезапно се понесе земна вълна. Бърнард намести здраво крака, зъбите му се оголиха в страховита гримаса и от земята се надигна втора вълна, която се понесе да пресрещне тази на непознатия, но силите му явно не стигнаха – вълната на непознатия разкъса неговата, после раздра земята под него и Амара и ги хвърли настрани.
Тави извика уплашено, когато видя как непознатият извади къс, силно извит лък изпод наметалото си. В пълно самообладание, той запъна стрела в тетивата и опъна лъка. Стрелата прелетя реката и се насочи право към Тави.
Както беше паднала на земята, Амара изкрещя, замахна с ръка и стрелата подскочи силно настрани, после изчезна с тракане зад гърба на Тави.
Мъжът извика ядосано.
– Няма смисъл от това – каза той. – Убий ги.
Зад него се появи едрият мъж, когото Тави видя в конюшнята. Отново държеше меч в ръка, а в очите му проблясваше тихото, непогрешимо намерение да изпълни заповедта. Той тръгна към Амара и Бърнард и острието в ръката му улови оранжевите отблясъци на огньовете.
В това време Корд се беше окопитил и се изправяше от земята. Вдигна Арик на крака и последван от сина си, започна да отстъпва замаян към гората. В този момент от горящия храсталак се разнесе шум от кършене на клони и от огъня излезе Битан – заслепен и задушен от дима. Той размаха ръка пред лицето си да пропъди пушека и се озова само на крачка-две пред мъжа с меча.
Тави дори не видя ръката му да помръдва. Нещо изсвистя, Битан изпъшка сподавено и се свлече на колене. Мъжът с меча продължи невъзмутимо покрай него. Тогава Тави видя локвата кръв на земята пред Битан и миг по-късно момчето падна в нея.
Тави усети как съдържанието на стомаха му се надига. Фейд издиша шумно до него и стисна ръката му.
– Битан – викна задавен Арик. – Не.
За момент сцената от другата страна на реката сякаш замръзна неподвижно – момчето на земята, в локва от собствената си кръв, оранжева светлина от пожара, мъжът, отпуснал острието покрай крака си, вървящ с небрежна, плавна походка към двамата пред брода на реката.
След това всичко оживя.
Корд изрева като обезумял. Земята под краката му се нагъна и от нея се понесе вълна към мъжа с меча.
Амара скочи на крака, с меч в ръка. Скочи напред и парира острието на мъжа, което се спускаше към Бърнард. Земята се надигна и захвърли и двамата, преплели оръжия, почти притиснати един в друг.
Дребният мъж протегна ръце към отсрещния бряг на реката и дърветата отвърнаха със стон и скърцане. Въздухът се изпълни с движение, с шумолене и пукане на клони.
И точно тогава удари бурята.
В един момент настана относителна тишина, в следващия тя се стовари, мощна и яростна, с грохота на падаща стена. Заглуши напълно всички сетива на Тави, ослепи го, превърна повърхността на реката в ледена пяна. За момент огньовете на Битан бяха задушени от безпощадните ветрове, но после, сякаш доловила потенциала им, бурята ги разпали отново, с невероятна и ужасяваща скорост. На Тави дори му се стори, че видя лицата на бурята около тях – бръщолевеха неразбираемо и се кискаха пронизително от удоволствие, зовяха ги, подбуждаха ги да горят и унищожават.
Фейд изписка, обърна гръб на вятъра и се сви на кълбо. Тави си спомни заръката на леля Исана. Все още беше изплашен за хората от другата страна на реката, но събра сили, сграбчи роба за ръката и го помъкна през гората. Дори в тъмното, намери пътеката.
Двамата с Фейд препуснаха по нея. Свистящият леден вятър ги блъскаше безмилостно и Тави беше благодарен за присъствието на друго живо същество.
Когато чу шума на потопа, не беше сигурен от колко време бяха бъхтели по виещата се в гората пътека, изкачваща хълма отпред. Водната стена се втурна в коритото на реката, почти безшумна, предшествана единствено от тихо шумолене и стоновете на хиляди дървета, извадени от вековното спокойствие на земните недра. Достигнали до върха на хълма, Тави и Фейд спряха, за да погледнат назад. Забулена в сивия воал на бушуващата буря, пред очите им се разкри гледката на стотици танцуващи дървета под напора на внезапно отприщен потоп в коритото на Бързата река. Придошлите води на малката река, безшумни и ледени, угасиха пламъците на Битан така внезапно, както се бяха и разпрострели по брега. Нивото на реката се покачи и Тави се замисли за това, кой ли би оцелял при такъв безмилостен бяс на природните стихии. Обзелият го ужас плъзна по вените му, в такт със силните удари на сърцето му.