– Не искам.
– Упорито кутре. Ще останеш тук, докато ти дойде акъл в главата.
– Не съм кутре, татко.
– Но се държиш точно като кутре. Ще останеш със сабот-ха.
Достигнаха до Уокър и Дорога с лекота я вдигна до средата на ремъка на седлото. Кайтай се качи върху широкия гръб на гарганта.
– Но, татко...
– Не, Кайтай. – Той се качи след нея и цъкна с език на Уокър. Гаргантът спокойно се изправи и пое обратно по пътя, от който бяха дошли. – Забранено ти е да ходиш там. Точка по въпроса.
Кайтай седеше мълчаливо зад него и гледаше на запад, изложила загриженото си лице на вятъра.
***
Докато Майлс се спускаше по дългата вита стълба към подземията под двореца на Първия лорд, старата му рана се обаждаше, но той не ѝ обръщаше внимание. Непрестанната тлееща болка в лявото му коляно го притесняваше не повече от уморените му крака или разтегнатите мускули на раменете и ръцете му след тежките тренировки през деня. Той не мислеше за тях, лицето му беше безизразно и сдържано като дръжката на меча на колана му.
Това, което го занимаваше доста повече, беше предстоящият му разговор с най-могъщия човек на света.
Майлс достигна края на стълбите и огледа изкривеното си изображение върху лъскавия щит, закачен на стената на преддверието. Оправи подгъва на червено-синята си туника – това бяха цветовете на Кралската гвардия – и приглади с пръсти разрошената си коса.
На пейка до затворената врата седеше слаб и дългурест юноша, явно наскоро наддал на височина, защото ръкавите и крачолите на панталоните му бяха твърде къси, китките и глезените му бяха изложени на показ. Върху лицето му падаха черни рошави къдрици, а в скута му имаше разтворена книга. Въпреки че единият му пръст сочеше ред от текста, юношата явно спеше.
Майлс се спря пред него и промърмори:
– Академ.
Юношата подскочи в съня си и книгата му падна на пода. Той се сепна, примигна и запелтечи:
– Да, Ваше Величество, какво, ъъъ... да, Ваше Величество. Ваше Величество?
Преди юношата да успее да скочи, Майлс сложи ръка върху рамото му.
– Спокойно, спокойно. Годишните изпити наближават, а?
Юношата се изчерви и клекна с наведена глава, за да вдигне учебника.
– Да, сър Майлс. Нямам много време за спане напоследък.
– Много добре си спомням как е – отвърна Майлс. – Той още ли е там?
Юношата кимна отново.
– Доколкото знам – да, сър. Да съобщя ли за вас?
– Да, моля.
Юношата се изправи, опъна измачканата си сива туника – униформата му на академ – и се поклони. После почука внимателно по вратата и я отвори.
– Ваше Величество? – попита той. – Сър Майлс е дошъл при вас.
Последва дълга тишина, после се обади благ глас:
– Благодаря, академ. Нека влезе.
Майлс пристъпи в залата за медитиране на Първия лорд, а юношата затвори звуконепроницаемата врата зад гърба му. Мъжът се спусна на едно коляно и приведе глава, чакайки Първият лорд да му обърне внимание.
Гай Секстус, Първият лорд на Алера, стоеше насред облицования с плочки под. Той беше висок мъж със сурово лице и уморени очи. Макар че умението му да призовава вода му позволяваше да изглежда на по-малко от петдесет, Майлс знаеше, че той е двойно по-възрастен. Косата му, някога тъмна и лъскава, се беше прошарила доста през последната година.
Плочките пред Гай променяха цвета си, различни шарки се оформяха и изчезваха, цареше непрестанно движение. Майлс разпозна част от южното крайбрежие на Алера, близо до Парция – картината застина неподвижно за момент и отстъпи място на планинска пустош, която можеше да се намира единствено на север, край Защитната стена.
Гай поклати глава, махна с ръка във въздуха пред себе си и промърмори:
– Достатъчно.
Цветовете изчезнаха напълно, плочките възвърнаха обичайната си сивкава окраска. Гай се обърна и се отпусна на стола до стената с лека въздишка.
– Бодърстваш до късно тази нощ, капитане.
Майлс се изправи.
– Бях в Цитаделата и реших да ви поднеса почитанията си, Ваше Величество.
Прошарените вежди на Гай се вдигнаха нагоре.
– Спуснал си се петстотин стъпала надолу, за да ми поднесеш почитанията си?
– Не съм ги броил, Ваше Величество.
– И ако не греша, ти предстои да инспектираш новото командване на легиона на разсъмване. Малко време за сън ще ти остане.
– Наистина. Почти колкото и на вас, милорд.
– Ха! – възкликна Гай. Протегна се и взе чашата с вино от бюрото до стола си. – Майлс, ти си войник, а не дипломат. Кажи какво има.
Майлс леко въздъхна и кимна.
– Благодаря. Вие не спите достатъчно, Секстус. На откриването на Фестивала по случай изпращането на зимата ще изглеждате като нещо, изцвъкано от гаргант. Време е да си лягате.