— Бих се съгласил с вас, ако във ваната лежеше някой друг — спокойно каза Маркус. — Тя няма да позволи на детето си да умре заради отмъщение, дори да приемем, че го иска.
Курсорът дълго се взираше в Маркус. После каза с приглушен глас:
— А ако грешите?
— Не греша.
Очите на стария курсор се присвиха.
— Обмислили сте го много по-внимателно, отколкото бих очаквал от кадрови офицер.
Напрежението скова врата на Първото копие като желязна яка, но той се застави да не му позволи да се разпространи по раменете и гърба, където Магнус лесно щеше да го забележи.
— Не беше трудно да се отгатне — каза Маркус със спокоен и уверен тон. — Бях там, когато двамата кацнаха, за да се присъединят към Първи алерански. Видях ги заедно. Тя обича това момче.
Магнус издаде звук, който изглеждаше като неохотно съгласие. Притесненият му поглед се насочи от Маркус към палатката на лечителя.
— Предпочитам да съм вътре, в случай че Красус се събуди.
— Ами отидете — каза Маркус.
Той хвърли поглед през откритата земя към стените на град Молвар, едва на половин миля от тях.
— Все още има много работа по издигането на оградата тук и искаме да я завършим, преди да преместим запасите от корабите.
Магнус кимна.
— А нарашанците?
— Те правят лагер от срещуположната страна на града — каза Маркус. — Уреждам да установим система за комуникация между нашите лагери.
Магнус вдигна вежди в мълчалив въпрос.
— Те са най-близкото нещо до съюзник, което имаме — каза Маркус.
— Врагът на моя враг е мой приятел? — попита курсорът.
— Врагът на моя враг е просто враг на моя враг — отговори Маркус. — И е глупаво да очакваме нещо повече. Но имаме общи интереси, свързани със заплахата, породена от по-голям враг. Ако отношенията между нарашанци и шуаранци се влошат, Насаг е достатъчно практичен, за да се приеме всяка възможна помощ.
— И ако нашите отношения с шуаранците се влошат, все пак ще има връзка между Насаг и Свободния алерански — промърмори Магнус. — Ще бъде ли достатъчно, за да ги убеди да ни помогнат?
— Не знам — отговори Първото копие. — Но не може да навреди да поддържаме съществуващите отношения.
— Съгласен съм — каза Магнус. — Ще изпратя куриер веднага щом разберем нещо. Междувременно уведомете рицарите Аери, че услугите им може да са необходими по всяко време.
— Ще бъде направено.
Възрастният курсор кимна и се върна в палатката на лечителите.
Маркус го изпрати с поглед, размачквайки схванатите мускули на врата си. Врани, какво му ставаше днес? Магнус беше прав, проявявайки подозрителност. Валиар Маркус може да е превъзходен воин, смел ветеран, но от такива хора не се очакват подобни рисковани и опасни залози, касаещи безопасността на някой от ранга на принцепса — а ако е така, то залогът трябва да бъде направен много внимателно. Какво си мислеше, когато взе решение да доведе лейди Антилус да помогне на Красус, без първо да измисли убедително обяснение защо я е повикал?
Първото копие се обърна на пети и тръгна обратно към оградата, като избра маршрут, който щеше да му позволи да мине близо до казармата на рицарите на легиона.
Имаше много работа, която да ангажира съзнанието му — което вероятно беше проблемът.
Красус оцеля.
Маркус влезе в палатката на лечителя три часа по-късно и видя младия трибун да лежи на кушетка, покрит с одеяло. Лейди Антилус не се виждаше никъде, но Магнус седеше на сгъваем стол до кушетката — проста дървена рамка с изпънато върху нея платно, която изпълняваше ролята на легло. Фос се въртеше наоколо и сякаш беше зает с почистването на ваната — но Маркус почти усещаше, че гори от желание да им каже да оставят пациента му да се възстанови на спокойствие.
Магнус кимна на влезлия Маркус.
— Сега дреме — каза тихо. — Но исках ти да си тук, когато го помоля да говори.
— Непременно.
Маркус приближи до Магнус и застана до него, гледайки намръщено към младия мъж.
Красус беше блед, но цял. Там, където имаше три или четири рани по раменете и главата, сега се виждаше само розовата кожа на прясно излекувана плът. Всички наранявания представляваха прободни линии с ширина не повече от два инча и бяха зейнали като отворени уста над дълбоките рани. Ако инцидентът беше станал на някоя алеранска улица, Маркус би помислил, че са нанесени с кинжал.