Но какви врани бяха нанесли такива рани в небето над земята на канимите?
— Красус — започна Магнус тихо, докосвайки рамото на младежа. — Трибун. Докладвайте.
Красус отвори очи. Отне му малко време, за да съсредоточи погледа си, първо върху тавана на палатката, а след това и върху Магнус.
— Принцепсът. Той е под арест на върха на кула. Изпрати ме да ви уведомя какво става и да върна рицарите Аери, за да бъдат готови да го измъкнат, ако е необходимо.
Магнус изкрещя:
— Ако е необходимо? Той е арестуван. Това не е ли достатъчно?
Първото копие едва се въздържа да не започне своето изречение с думата „очевидно“.
— Може би той смята, че може да има някакво предимство, ако остане там, където е сега — каза Маркус.
Красус го погледна и кимна. После накратко, с прости изречения, той описа пътуването им до укрепения град Шуар, това, което бяха научили за събитията от последните три години в Кания и за срещата им с техния владетел.
— Той търси информация — обобщи Магнус. — Всичко, което шуаранците знаят за ворда. Враните да я вземат тази негова арогантност! Това момче ще ме доведе до инфаркт. Той никога не трябва да се излага на такава опасност. За това си има курсори!
— Той е принцепс — твърдо каза Маркус. — Красус, какви са заповедите му?
— Да върна рицарите Аери с мен до Шуар — отговори Красус. — Но той не знае всичко.
— Е, поне някой осъзнава това — мрачно измърмори Магнус.
Първото копие едва се сдържа да не разтърси курсора.
— Какво видя по пътя до тук?
— Оцелели — каза Красус. — Оцелели нарашанци. Двадесет, може би тридесет хиляди. Държат ги в лагер на около десет мили от Шуар. Шаманите на Ларарл източват кръвта им, за да подхранват магията си.
— Кървави врани — изпъшка Маркус. — Ако Насаг чуе това…
— Ще потегли с всичките си сили в рамките на час — мрачно завърши курсорът вместо него. — Там ли те раниха, синко?
— Не, сър — отговори Красус. — Нападнаха ме, когато бях на около половината път назад.
Маркус стисна зъби и не каза нищо.
— Ворди — продължи Красус. — Всички сили на Ларарл са съсредоточени в Шуар, за отбраната на крепостта. Но вордите са прокопали тунел под него до центъра на платото. Бликат от земята като мравки.
Той направи гримаса.
— И някои от тях могат да летят. Изненадаха ме, когато се опитах да преценя по-добре разположението на силите на земята.
Настъпи абсолютна тишина.
Магнус започна да говори, спря, преглътна, облиза устни и изстреля:
— Колко са?
— Не мога да кажа точно. Най-доброто ми предположение е, че там има около осемдесет, може би деветдесет хиляди ворда. И се движат към Шуар. Ще стигнат след ден, максимум два.
— Кървави врани — изпъшка Фос.
Маркус се обърна и видя лечителя да се взира в Красус.
— Така — каза Магнус, гласът му беше монотонен. — Така, така, така. Първо копие?
Маркус шумно издиша.
— Бих казал, че дипломатическата мисия минава на заден план. Трябва да върнем принцепса тук и да организираме завръщането му в Алера, преди вордът да погълне Шуар и да тръгне към нас. Трябва да изпратим рицарите Аери за принцепса и неговите спътници. Ще ускорим ремонта и ще се разкараме от тази ледена планина.
Красус се надигна и спусна крака от кушетката.
— Ей! — извика Фос. — Не бива да се движите! Бързо лягайте, докато раните не са се отворили отново.
Красус поклати глава.
— Трябва да тръгна с тях.
— Глупости! — отговори Фос. — Лягай. Това е заповед.
Магнус с жест спря лечителя.
— Красус е прав, Фос. Нашите рицари Аери нямат никаква представа къде се намира този град, да не говорим къде се намира принцепсът. И предполагам, че ще са още по-видими, отколкото е бил Красус. Така че ще трябва да заобиколят местоположението на ворда.
Красус кимна на Фос.
— Ако тръгнат без мен, шансовете изобщо да стигнат до принцепса са нищожни, и още по-малки — че ще успеят да го намерят и върнат цял.
Фос поклати глава.
— Ако тръгнете точно сега и смятате да летите и да се биете, сякаш нищо не се е случило, раните отново ще се отворят.
Лечителят пристъпи до леглото, сложи ръка на рамото на Красус и го погледна в очите.