Выбрать главу

Канимите, останали извън кулата, за да се грижат за животните, изглеждаха изтощени. Бронята им беше покрита с вдлъбнатини и повечето имаха дребни рани. Явно наскоро бяха влизали в сражение. Тави се намръщи. Всички битки се водеха в западните покрайнини на града. А тези рейдъри дойдоха от изток. Което повдигаше естествения въпрос: с кого се беше сражавал този патрул?

Шуаранците не би трябвало да се бият помежду си, не и когато са изправени пред такава заплаха като ворда. Тоест само три други групи биха могли да са замесени в това. Нямаше как таургът да изпревари алеранските рицари Аери, а след две години сблъсъци с Насаг в долината Амарант Тави добре знаеше колко трудно се отказва канимския вожд. Ако Насаг ги беше атакувал, Тави смяташе, че е много малко вероятно толкова много ездачи да са избягали от атаката.

Което оставяше само един заподозрян.

Тави усети, че пулсът му се ускорява и стомахът му се свива на топка.

— Ето — каза той на Кайтай. — Това е.

* * *

Час по-късно Анаг и група пазачи дойдоха за тях, за да ги отведат при Ларарл.

— Не — каза Тави спокойно, — няма да отидем никъде. Кажете на Ларарл, че веднъж вече отидохме при него. Ако иска отново да говори с нас, може да дойде тук.

Анаг го погледна за известно време, след което каза:

— Това е кулата на Ларарл. Тук правите това, което казва той.

Тави оголи зъби и скръсти ръце.

— Очевидно не.

Анаг изръмжа и сложи лапата си върху меча.

Тави усети как застаналите плътно зад него Максимус и Кайтай се напрегнаха. Самият той не помръдна, само твърдо се втренчи в Анаг.

Варг пристъпи напред точно когато гневът на Анаг започна да се колебае. Той спря до Тави и каза:

— Ларарл достатъчно се опозори и без ти да добавяш нещо друго, Анаг.

По-младият каним се поколеба, погледът му се насочи от Тави към Варг.

Варг не посегна към оръжието си. Той прекрачи напред, влизайки в обсега на все още неизвадения меч на Анаг, без изобщо да трепне.

— Ще отидеш при Ларарл — каза Варг, — и ще му кажеш, че го чакаме тук.

След което Варг бавно раздвижи ръка и я постави върху оръжието си, демонстративният жест се утежни от факта, че останалата част от тялото му остана напълно неподвижна.

— Ще му кажеш, че не съм склонен да бъда преместван по чиято и да е воля освен моята.

Анаг остана неподвижен още няколко мига, след което наклони глава встрани в знак на признание и изчезна от покрива, като отведе останалите пазачи със себе си.

Макс издиша силно:

— Кървави врани, Тави.

Варг леко обърна глава и се втренчи в Тави. Той, отбеляза Тави, не беше свалил ръката си от оръжието. Гласът му излезе с дълбоко заплашително басово ръмжене:

— Защо?

Тави срещна погледа на Варг и отговори:

— Защото обстоятелствата са се променили. Ларарл има нужда от нас, иначе щеше да ни остави да изгнием тук.

Ръмженето на Варг прозвуча като тътен и Тави инстинктивно зае по-удобна позиция, в случай че му се наложи да отблъсне внезапен удар — но звукът изразяваше по-скоро замисленост, отколкото гняв, и Варг свали лапата си от дръжката на меча.

— Освен това — продължи Тави, — Ларарл злоупотреби с честта и достойнството на вашия народ. Така че не смятам за необходимо да се притеснявам за гордостта му.

Варг отново изръмжа замислено.

— Внимавай, Тавар. Ларарл не е от тези, които прощават лесно. И никога няма да забрави.

— Аз не съм от подчинените му — отговори Тави.

Варг потрепна с уши в знак на съгласие.

— Не. Но току-що обяви намерението си да го отстраниш като водач.

— В известен смисъл — каза Тави и оголи зъби в приятелска усмивка — точно това смятам да направя.

* * *

Ларарл се качи на покрива сам.

Той затръшна вратата пред носа на Анаг и няколко други страховити на вид каними и се обърна към Варг.

— Сигурно моите пазачи са оглушали — изръмжа майсторът на войната. — Защото само идиот или луд би изрекъл думите, които ми предадоха.

Варг остана напълно неподвижен.

Ларарл пристъпи напред, за да застане точно срещу Варг, и двамата каними едновременно сложиха ръце върху мечовете си. За минута на покрива се възцари тишина, нарушавана само от звуците на битката, които се засилваха и спадаха с вятъра, като някакъв огромен прибой, блъскащ по морските скали.