Фиделиас вече не беше на служба при Акватайн.
Всъщност той смяташе, че е подал най-еднозначната молба за напускане в живота си, чийто единствен недостатък беше, че не лиши Върховна лейди Акватайн от безсърдечния й живот.
Това впрочем вече нямаше значение. Щом го разкрият, животът му ще свърши. Фиделиас го знаеше и се беше примирил. Каквото и да предприеме, това няма да промени факта, че е нарушил клетвата към короната и е свързал съдбата си с предатели, които възнамеряват да узурпират властта на Гай.
Един ден той ще плати за делата си.
Но дотогава той знаеше кой е и какво трябва да прави.
Валирар Маркус затвори очи и с майсторство, присъщо само на най-опитните войници, веднага потъна в сън.
Глава 3
Амара, графиня Калдерон, изтри потта от челото си и погледна изтънелия слой облаци с леко чувство на удовлетворение.
За пореден път местните вятърни фурии се бяха опитали да се съберат, за да нападнат жителите на долината Калдерон в една от онези бури, които караха холтърите да се втурват в търсене на каменно убежище.
И отново тя успя да се намеси, преди ураганът да започне да се оформя. Не чак толкова трудна задача, при условие че успееш да се добереш до епицентъра навреме. Твърде много неща трябваше да се случат, преди бурята да достигне такава мощ, че да представлява опасност за хората на съпруга й, и ако Амара успееше да се справи с нея на ранен етап, беше сигурно, че ураган няма да има.
И това истински я удивяваше. Въпреки че на теория не би трябвало. В края на краищата унищожаването винаги е по-лесно от създаването. Като например нейната преданост към Първия лорд. Или като нейната любов и преданост към наставника й — Фиделиас.
Горчивите мисли й донесоха болка и тъга, което беше в противовес с веселите слънчеви лъчи, пробили през разпръснатите буреносни облаци и окъпали Амара в слабата топлина на ранното зимно слънце. Тя затвори очи за момент, поглъщайки цялата възможна топлина. Винаги й ставаше студено, когато се издигнеше на повече от миля, както беше сега, особено само по рокля, вместо в надеждната защита на кожения костюм.
Тя не се преоблече, предполагайки, че решаването на сегашната задача ще отнеме около половин час и няма да се налага да се издига на сериозни височини. След това така или иначе щеше да се върне към задълженията си в Харисън, където графиня Калдерон я очакваше цял списък със страхотно много незначителни, но безспорно важни и изключително удовлетворяващи въпроси, които изискват нейното внимание.
Амара поклати глава, за да прогони мислите си колкото може по-надалеч, и призова Сирус, своята вятърна фурия.
Навремето тя би се втурнала към Харисън възможно най-бързо, но сега подобна проява й изглеждаше крайно неуместна заради грохота и тътена, които щеше да предизвика и които можеха неприятно да изненадат холтърите.
А освен това щеше да разкъса подгъва на роклята и напълно да разроши косата си.
Преди това щеше да е последното, за което би се притеснила — но изявите й сега бяха от значение за хората, с които се налагаше ежедневно да контактува, а когато изглеждаше, както подобава на една графиня, това много улесняваше нещата.
Освен всичко друго, въпреки че съпругът й никога не бе обелил и дума за това, очите му по-красноречиво от всякакви думи свидетелстваха колко му харесва да е такава… елегантна, както напоследък.
Амара се усмихна. Както и ръцете му. И всичко останало.
Тя се насочи обратно към Харисън достатъчно бързо, но не и прекалено стремително, прелетя над разрасналия се град и се приземи в първоначалната крепост, която преграждаше тесния планински проход в източния край на долината Калдерон. Сега тя служеше като цитадела в градче с размер почти колкото имение на лорд, а не на обикновен граф.
Това, което беше започнало като пазар под открито небе с десетина амбициозни търговци, продаващи стоките си на няколкостотин преминаващи номади-марати, постепенно се беше превърнало в регионален търговски център, включващ десетки търговски обединения и привличащ хиляди заинтересувани от търговията посетители, както бледолики варвари, така и амбициозни алерански бизнесмени.