Исана размени поздрави с младия рицар, прислужницата и старшия писар, с всеки от които беше вечеряла по няколко пъти, пресече двора и с решителни крачки се насочи нагоре към личния кабинет на Върховната лейди.
Арарис мълчаливо я следваше, на две крачки отзад и отстрани, а очите му внимателно и спокойно оглеждаха наоколо.
Пред кабинета на лейди Плацида имаше охрана. Исана забави крачка и размени поглед с Арарис. Това никога досега не се беше случвало. Ария беше една от най-уверените в себе си жени, които Исана беше срещала, и последното нещо, за което би се притеснила, щеше да е собствената й безопасност.
И за това си имаше сериозни причини, ако се вярва на докладите, които Исана беше чула. В Алера повечето гражданки бяха получили статута си чрез брак. Но не и Ария. Като студентка тя участвала в дуел срещу новоизлюпения Върховен лорд Родес, възникнал в резултат на доста агресивното й отхвърляне на вниманието му по време на вечерите в Академията, ако се вярва на слуховете. Победила категорично младия мъж и то пред толкова много свидетели, че в никой не възникнали съмнения относно превъзходството й.
Исана изобщо не искаше да знае какви причини могат да принудят лейди Ария Плацида да сложи охрана пред вратата си. Но желанията й едва ли имаха значение. Затова тя пристъпи напред и кимна на стражите, които в отговор й отдадоха чест. После единият отвори вратата пред нея, без да си прави труда да попита вътре дали може или не.
Исана вътрешно потрепери, но положи усилия да не й проличи. Чувстваше се доста груба, направо самонадеяна, да прониква в личните покои на Върховната лейди, но колкото и странно да изглеждаше, Исана беше с равен на Ария статут, че дори и по-висок.
В извънредна ситуация Първата лейди на Алера нямаше нужда да иска разрешение за влизане в стаята. А независимо какво лично чувства, Исана беше длъжна да поддържа статута на своя ранг, както и да изпълнява отговорностите, произтичащи от него.
Кабинетът на Ария можеше да бъде сбъркан с градина. Няколко фонтана тихо ромоляха вътре, а растенията бяха навсякъде, с изключение на рафтовете с книги, разположени покрай стените. Водата от фонтаните падаше в басейн в центъра на стаята, а многоцветни светлинки трептяха на дъното на басейна като малки скъпоценни звезди.
Лейди Плацида се появи след по-малко от минута, втурвайки се уверено и енергично в стаята. Тя беше висока жена с красива червена коса и подобно на Исана, приличаше на двадесетгодишно момиче. Подобно на Исана, тя всъщност беше много по-стара. Носеше рокля в цветовете на Дом Плацида — зелено върху зелено — същия цвят имаше и подплатата на белия й пътен плащ и ръкавиците й.
— Исана — каза тя, приближи до нея и протегна ръце.
Исана хвана ръцете й и получи целувка по бузата. При съприкосновението Исана почувства мъчителна тревога под спокойното изражение на Върховната лейди.
— Ария. Какво е станало?
Лейди Плацида учтиво кимна на Арарис и отново се обърна към Исана.
— Не съм сигурна, но пристигнаха запечатани заповеди от Първия лорд и милорд съпругът ми вече отиде да мобилизира легионите на Плацида. Заповядано ни е веднага да се явим в столицата.
Исана вдигна вежди.
— Само на нас?
Върховната лейди поклати глава.
— Половин дузина от най-могъщите лордове на моя съпруг също бяха призовани, а пратеникът каза, че подобни призовки са били изпратени към всички краища на Империята.
Исана се намръщи.
— Но… защо? Какво е станало?
Лицето на Ария остана спокойно, но тя не можеше да скрие тревогата си от усещанията на Исана.
— Нищо хубаво. Екипажът ни чака.
Глава 5
Досега Исана само веднъж беше влизала в голямата зала на Сената — по време на церемонията по представянето, когато тя и още няколко души бяха представени като нови граждани на Алера.
Тогава, облечена в червените и черни цветове на Дом Акватайн, тя беше прекалено смутена, всъщност дотолкова, че не беше забелязала колко огромно е това място.
Сградата на Сената беше построена от здрав тъмносив мрамор и би трябвало да е достатъчно голяма, за да побере не само Сената, включвайки сенаторите и свитите им, но и всеки гражданин на Империята. Веднъж казаха на Исана, че тук могат да се поберат повече от двеста хиляди души и всеки от тях може да види и чуе случващото се благодарение на умело вградените в конструкцията фурии.
Повече от всичко друго Сенаториумът наподобяваше на огромен театър. В долната и средната му част в полукръг бяха разположени местата на сенаторите, председателствани от проконсула, сенаторът с най-много гласове в Сената.