— Това е голяма стая — каза Бърнард, оглеждайки се наоколо. — Дай му минута. Можеш ли да видиш къде е Ерен?
— Седи със сестра ти в ложата на лейди Плацида — небрежно каза Амара.
— С Исана? — намръщи се Бърнард. — Разбира се, беше прекалено много да иска от Гай да я остави на мира.
— Тихо, паузата свърши — каза Амара и стисна ръката на Бърнард.
— Врагът, който преди се смяташе само за теоретична, неопределена заплаха, се превърна в истинска, много сериозна заплаха за Империята — продължи Гай. — Вордът е в Алера.
Амара почувства как тялото на Бърнард се напрегна.
— Към момента може само да предположим, че те са пристигнали и са се заселили примерно в края на миналото лято, след края на бунта на Калар, в пустошта югозападно от града.
— Подходящо място за това — избоботи Бърнард.
Амара промърмори нещо в съгласие. Този район беше идеален за ворда да се установи и да започне да се разпространява. Беше богат на гори и пълен с дивеч, като в същото време там практически нямаше хора.
Всъщност именно затова те успяха да стигнат до Калар през този регион в похода с Първия лорд. Поход, който сега беше известен като „походът без фурии“. В резултат те освободиха великата огнена фурия Калас, която живееше под планината до град Калар. Успяха да го направят, преди побърканият Върховен лорд Калар да я използва, за да погуби много хора със себе си в момента, в който легионите най-накрая го победят.
— Открихме присъствието им преди месец — продължи Първият лорд, — когато започнаха да атакуват южните патрули около Пустошта. Веднага бяха изпратени групи курсори и бойни патрули от рицари, за да определят броя на врага и местоположението му.
Той спря и обходи с поглед Сенаториума.
— Загубите ни бяха катастрофални.
— Кървави врани — изръмжа Бърнард. Дясната му ръка се сви в юмрук, кокалчетата му изпукаха — ако бяха достатъчно внимателни, би трябвало… никой не се вслуша.
— Ти опита — прошепна Амара.
— Най-близкият легион, един от новосформираните временни каларски легиони, беше изпратен да защитава района — продължи Гай. — Той влязъл в схватка с ворда на около тридесет мили на юг от Пустошта и бил разбит в рамките на час. С изключение на двама рицари Аери, спасили се с бягство, за да съобщят за съдбата на легиона, никой друг не е оцелял.
Шепотът стихна.
Гай продължи да говори с безстрастен тон.
— Всички войски в региона, включително Сенатската гвардия и двата временни каларски легиона, веднага бяха прегрупирани и обединени и срещнаха противника в северния край на Пустошта. Не можем да сме напълно сигурни какво се е случило там, но очевидно и във втората битка никой не е оцелял.
Мъртва тишина увисна над потресения Сенаториум.
Гай се обърна към широкия плитък басейн в центъра на амфитеатъра и махна с ръка над него.
Гладката повърхност на водата се накъдри, а след това се превърна в познати планини, долини и реки — пълноцветна карта на цяла Алера, в която градът на всеки Върховен лорд беше отбелязан с непропорционално голям модел на съответната цитадела — включително и мрачната, с огнен кратер на върха, планина Калас — на мястото, където някога се намираше град Калар.
Благодарение на вградените от строителите на Сенаториума фурии Амара ясно виждаше модела в басейна дори от ложата, и тя внимателно се взря в нея, както и всички присъстващи.
Докато гледаше, цялата брегова ивица на югозапад от планината Калус започна да става мръсно кафяво-зелена, сякаш покрита с някаква плесен, която постепенно започна да се разпространява по сушата на север и изток, плъзгайки се неумолимо напред през останките на град Калар и продължи да напредва към долината Амарант.
След известно време Амара разпозна в тази плесен кроач — странното, подобно на восък вещество, което покриваше всичко там, където вордът започва да се разпространява, погребвайки и убивайки под себе си всичко живо.
Кроачът продължи да расте и вече беше преполовил пътя към долината.
— Врагът се е придвижил толкова много — около двеста мили от първата точка на контакт — за по-малко от месец. Веществото, което виждате изобразено на картата, е известно като кроач. Това е някаква плесен или гъбичка, която расте по пътя на ворда, убивайки всички растения и животни.
На пейката до Амара седна внушително изглеждащ възрастен провинциален граф в закърпена и избледняла златистоалена туника и озадачено поклати глава.