— Не — промърмори той на себе си. — Не, не, не. Това е някаква грешка.
— Нашите въздушни разузнавачи потвърдиха, че целият район, който виждате показан тук, е изцяло покрит с това вещество — продължи Гай. — В момента единственото живо нещо там са вордите.
— О, я стига — надигна се лорд Рива, бузите му бяха зачервени и потни. — Не може да очаквате от нас да повярваме, че някаква си гъбичка е заплаха за нашата Империя?
Първият лорд погледна към Върховния лорд и присви очи.
— Милорд, председателят на Сената не ви е дал думата. Нарушавате протокола. Правото на изказване ще бъде дадено на всички за въпроси и дискусии възможно най-скоро, но в този момент е важно да…
— Какво се опитвате да получите от нас с това представление? — сърдито го прекъсна Рива, повишавайки глас. — Чуйте ме, Гай. Зимата всеки момент ще настъпи. Първото заледяване ще унищожи това… замърсяване, и тогава едно компетентно военно ръководство ще е достатъчно за овладяване и унищожаване на нашествениците. Не виждам причина за този театър…
Гай Секстус се обърна към Върховен лорд Рива.
— Грантус — каза Гай с равен тон, — нямам време за това. Всеки момент на забавяне увеличава опасността за живота на всички ни.
Изражението му се втвърди.
— Може би дори за твоя собствен.
Рива ужасено погледна Гай, очите му се разшириха, а след това се наляха с кръв от гняв. Юмруците му няколко пъти се свиха и отпуснаха, когато осъзна, че Първият лорд почти открито го заплаши с дуел.
Лорд Акватайн насочи поглед към Гай като сокол към плячка, преди да атакува.
Амара внезапно се напрегна.
Първият лорд поемаше ужасен риск. Амара смяташе, че в разцвета на силите си Гай е бил най-могъщият призовател в Алера, но тя по-добре от всеки друг знаеше каква част от демонстрираната сила на Първия лорд е акт на храброст, проява на чиста воля. Под външната показна енергия Гай беше уморен старец, а Рива, въпреки не съвсем блестящия си интелект, все още беше Върховен лорд на Алера и притежаваше огромна сила.
Легитимният статут на Октавиан далеч не беше солиден. Ако Първият лорд умре днес, особено като се има предвид нуждата от силен лидер, Атис Акватайн напълно резонно щеше да получи трона, за който толкова отдавна мечтаеше.
Гай знаеше това. Но дори подобни размишления да го притесняваха, той не го показа нито с жест, нито с поглед. Вместо това Първият лорд се обърна към Рива с изражение на превъзходство на лицето си и зачака.
В крайна сметка нерешителността на Рива се оказа далеч по-добра защита от всяко призоваване. Затлъстелият Върховен лорд прочисти гърлото си и изръмжа.
— Моля да ме извините, че говорих без ред, председателю, сенатори, уважаеми граждани.
Той сърдито погледна Гай:
— Ще се въздържа от опити да насоча вниманието ви към очевидни неща до по-добри времена.
Устата на Акватайн се разплу в ленива усмивка. Амара не беше напълно сигурна, но й се стори, че той съвсем леко склони глава, изразявайки с този жест на фехтовачите одобрението си към Гай.
Гай продължи прекъснатата реч, сякаш нищо не се е случило.
— Вордът не се ограничи с атаки само към въоръжените сили. Цивилните също бяха атакувани и подложени на безмилостно унищожение. Предвид мащаба на нашите загуби на бойното поле, много хора така и не получиха предупреждение за нашествието му или не се вслушаха в него, докато не стана прекалено късно да бягат. Броят на жертвите е ужасяващ.
Гай спря, за да обходи с поглед Сенаториума. Когато отново заговори, произнасяше отчетливо всяка дума.
— Повече от сто хиляди алеранци — холтъри, свободни и граждани — бяха убити.
Вълна от писъци и шокирани възклицания премина през Сенаториума.
— Преди четири дни — продължи Гай — вордът достигна до най-южните владения на Върховен лорд Церес. Лорд председателю, почитаеми сенатори, неговата дъщеря и наследница Верадис е тук сега, за да даде показания пред Сената и да говори от името на негова светлост баща си.
Гай отстъпи назад, а председателят за кратко отново се върна на подиума.
— Ще благоволи ли лейди Верадис да се яви пред Сената?
Амара наблюдаваше как грациозната, сериозна млада жена става от мястото си, а русата й коса трепти като паяжина при движението й.
Бърнард се наклони към нея и прошепна:
— Церес има син, нали? Мислех, че той е единственият наследник на Церес.
— Очевидно — отвърна Амара — е загинал.