Бърнард примигна.
— Това е абсурд.
— Разбира се. Но не всеки ще го знае. Тави е неизвестна фигура. Много хора биха предпочели да видят прочут, доказан ветеран от алеранската политика като следващ Първи лорд. Ако Акватайн оглави тази война и спечели, той ще стане и герой. Освен това… — Амара сви рамене — Гай няма да живее вечно.
Бърнард се взря в пода с израз на отвращение.
— И Гай просто… просто ще му позволи да го направи?
— Мисля, че искаше той да го направи — каза Амара.
— Велики фурии, защо?
— Защото независимо от всичко, той може да помогне — спокойно каза Амара. — Защото имаме нужда от него, за да оцелеем.
Тя стана.
— Скоро ще приключат. Да тръгваме, преди да попаднем в тълпата.
— Къде?
— В Цитаделата — отвърна Амара. — Ако не греша, Гай смята да ни извика — тя хвърли поглед към другата страна на Сенаториума, — и сестра ти също.
Глава 7
Амара и Бърнард стояха пред кабинета на Първия лорд, когато се появиха двама гвардейци на короната. Мъжете им кимнаха, потвърждавайки подозрението на Амара, че Гай иска да разговаря с тях насаме, след което единият влезе в кабинета и отново излезе.
След миг се появи и самият Първи лорд, придружен от четирима гвардейци.
— Господа — каза Гай, освобождавайки с кимване гвардейците, — ваши превъзходителства, бъдете така любезни да се присъедините към мен.
Един от пазачите отвори вратата и Гай влезе вътре. Амара за миг се загледа в гърба му, устните й бяха плътно стиснати. Вълна от силни емоции избухна в нея при вида на Първия лорд, при звука на неговия глас, от неговата енергичност, от недопускащия възражение маниер.
Със същата пряма, спокойна решителност той освободи великата фурия на Калар, убивайки десетки хиляди невинни алеранци и граждани заедно с бунтовниците на Върховен лорд Калар. А тя стоеше до него на върха на планината и гледаше града, гледаше как тези хора умират. Амара го намрази за това, че я накара да види това.
Бърнард сложи голямата си топла длан на рамото й.
— Любима — каза той тихо, — влизаме ли?
Амара дари съпруга си с най-широката усмивка, на която беше способна, изправи гръб и последва Гай в кабинета.
Подобно на останалата част от Цитаделата, вътре бе обзаведено разкошно и с вкус, но без да се прекалява. Имаше широко работно бюро, изработено от твърдо зелено-черно дърво от родезийските джунгли, заобиколено от също такива рафтове, отрупани с най-различни книги. Амара беше виждала много кабинети, в които книгите служеха само за декорация. Но сега не се съмняваше, че в тази стая всяка книга беше прочетена и обмислена.
Гай отиде с бързи крачки до бюфета, отвори го и извади бутилка вино и чаша — всяко движение беше прецизно и точно, преди Бърнард да затвори вратата зад себе си. Тогава Първият лорд наведе глава за миг, а раменете му увиснаха. Направи няколко бавни вдишвания и Амара чу как въздухът свисти в дробовете му. После той отвори бутилката, от която се разнесе острия аромат на силното пикантно вино, което му помагаше да се бори с кашлицата, и на няколко бързи глътки изпи цяла чаша.
Амара размени намръщен поглед със съпруга си. Първият лорд явно не беше толкова силен и здрав, колкото смятаха гражданите.
Вярно, Амара беше убедена, че той им позволява да видят истинското му състояние по лични съображения. Или може би в това нямаше никакъв скрит замисъл. В крайна сметка Амара и Бърнард го бяха виждали в много по-лошо състояние по време на прехода през блатата на Калар. Нищо не губеше, ако сега им позволи да го видят без маска.
Гай отново напълни чашата наполовина, тихо приближи до масата и с предпазливи движения седна зад нея, леко мръщейки се на пуканията и скърцанията на ставите си.
— Първо, Амара, позволете ми да ви се извиня за… безкомпромисния характер на заповедите, дадени на рицарите, които ви доведоха тук. Като се има предвид настоящата ситуация, чувствителността трябваше да бъде пожертвана за сметка на спешността.
— Разбира се, сър — каза тя сухо. — Не помня някога да сте чувствали, че целта не оправдава използваните от вас средства.
Той отпи от чашата си, докато я наблюдаваше, а после сведе поглед и на устните му се появи слаба, горчива усмивка.
— Не. Вероятно не.