Амара сведе глава за миг и въздъхна.
— Враните да ви вземат, Гай Секстус. Дори когато отправяте молба, не ми оставяте избор.
— Изборите изглежда са станали малко оскъдни през последните няколко години — съгласи се тихо той.
Бърнард мълчаливо се намръщи и пристъпи напред, за да проучи картата.
— Сър — каза той след миг, — това е твърде голяма територия. Можете да изпратите цяла кохорта разузнавачи в този район и пак да не намерите това, което търсите.
— Не е нужно да проверявате цялата — каза Гай. — Когато легионите пристигнат, ще ги насочим към Церес.
Бърнард се подсмихна.
— Церес е открита местност. Неподходящо място да се изправите срещу сила, която числено ви превъзхожда толкова много.
— Всъщност това е изключително неподходящо място. Ще имаме нищожна възможност да го защитим, ако вордът ни превъзхожда с порядък, както се опасявам. Това е гарантирана победа за врага, без шанс да му устоим. Вордите ще съсредоточат многочислените си сили там, включително своите призователи. Надявам се тази суматоха да е достатъчна, за да ви позволи да проникнете на тяхна територия и да се промъкнете обратно, когато мисията приключи.
— Всъщност — каза Амара — вие нямате намерение да удържите града.
Гай допи виното си и с уморено движение остави чашата:
— Ще ги примамя и ще ги задържа на място, колкото мога. Може би три дни. Това би трябвало да е достатъчно, за да накара Върховните лордове да осъзнаят колко голяма опасност представлява вордът. Можете да използвате личната ми съкровищница за необходимите разходи или снаряжение. Ако ви трябват коне или нещо друго, просто поискайте и ще ги имате. Кажете на сър Ерен и той ще ви ги осигури.
Явно това беше краят на разговора, но Амара спря на прага.
— Държите много хора в неведение, Гай. Много от тях ще умрат заради това.
Първият лорд сведе глава в жест, който можеше да е съгласие или просто уморено отпускане на мускулите на врата.
— Амара, много хора ще умрат. Независимо от моите действия. Това не може да бъде променено. Единственото, което мога да кажа със сигурност, е, че ако не намерим начин да попречим на ворда да използва призоваване на фурии срещу нас, ние сме загубени.
Глава 8
Докато Ерен ги водеше към кабинета на Първия лорд, Исана се сблъска с брат си, който крачеше срещу тях.
— Бърнард! — възкликна тя.
— Исана — прошепна той с тих и нежен глас. Те се прегърнаха и Исана почувства как Бърнард я повдига на няколко инча от пода. Едва ли това беше начинът да се отнасят с Първата лейди, но на нея не й пукаше.
Първият изблик на радост премина и тя започна да усеща силна тревога. Когато се отдръпна от него, лицето й изразяваше загриженост.
— Какво правиш тук? — попита го тя, след като Бърнард и Арарис се ръкуваха, и насочи поглед към кабинета на Гай.
Амара стоеше на няколко крачки зад мъжа си и лицето й също изглеждаше много напрегнато. Тя наведе глава в поздрав, но дори не се опита да се усмихне.
— Гай — осъзна Исана. — Гай отново има някаква безумна задача за вас.
— Пристигнахме последни тук и всички умници вече се бяха уредили — каза Бърнард с принудена усмивка.
След миг усмивката му помръкна и той добави:
— Трябва да се направи, Исана.
Исана затвори очи, сърцето й се сви от страх за живота на брат й.
— О, кървави врани.
Бърнард избухна в смях.
— Изглежда ситуацията наистина е сериозна, щом дори ти си позволяваш да ругаеш така.
— Средата й влияе лошо — каза Ария, като направи крачка напред и протегна ръка. — Граф Калдерон.
Бърнард любезно се поклони над ръката й.
— Върховна лейди Плацида.
Той се обърна, погледна Амара и се усмихна на Върховната лейди.
— Много са ми разказвали за вас.
Тя се усмихна в отговор.
— Мога да кажа същото за вас. Изглежда вече се познаваме добре.
Тя кимна на Амара.
— Графиньо. Тази рокля е прекрасна.