Лицето на Амара се заля с руменина и тя още повече склони глава.
— Благодаря, ваша светлост.
— Рокля! — пребледня Бърнард и погледна Амара.
Тя леко кимна и каза.
— Такива неща струват цяло състояние.
— Но не и нашата — каза Бърнард.
— Аха — каза Амара. — Тогава ми харесва.
Ария погледна от единия към другия и се обърна към Исана.
— Имаш ли представа за какво говорят?
— Казват, че са направили правилния избор, когато са се оженили — каза Исана, усмихвайки се на Бърнард. — Предполагам, че не можете да разкриете подробностите?
— Страхувам се, че да — отговори Бърнард. — А и…
Исана го спря с жест.
— Нека позная. Времето ви притиска.
Ерен, който през цялото време стоеше встрани, запазвайки мълчание, прочисти гърлото си.
— Добре казано, милейди.
Исана целуна брат си по бузата и задържа лицето му в ръцете си.
— Бъди внимателен.
Бърнард нежно я докосна по бузата.
— Имам прекалено много работа вкъщи, за да позволя да ми се случи нещо.
— Добре — каза тя и го прегърна. Той я придърпа близо до себе си и те се разделиха, без да се поглеждат.
Исана усети как сълзите започват да го задушават и знаеше, че той не би искал тя да ги види. Разбира се, той беше наясно, че от нея това не може да бъде скрито, но след толкова време заедно и двамата знаеха, че някои неща не се нуждаят от обяснение.
Тя се усмихна на Амара и те леко си стиснаха ръцете, докато се разминаваха. Исана знаеше, че едва ли някога ще бъдат близки, но бившият курсор правеше брат й щастлив. Това означаваше много.
Тя чу как Бърнард и Арарис тихо си разменят по няколко думи, а Ерен я поведе към кабинета на Гай, който трябваше да впечатли всеки посетител със сдържаността, образоваността и начетеността на обитателя му. Разбира се, Гай Секстус беше един от най-образованите граждани на Империята все пак.
Исана така и не разбра хората, които виждаха смисъл в окачването на ловни трофеи по стените. Стените на кабинета на Гай бяха покрити с рафтове с книги, които той беше изчел, което й напомняше за ловната хижа на Алдо в долината Калдерон, която изглеждаше съвсем малко по-малко самодоволно.
Исана гледаше замислено книгите, докато Арарис, лейди Плацида и сър Ерен влизаха в кабинета. Беше чела само малка част от тях — дори през зимата в холта винаги имаше много работа и малко свободно време. Освен това книгите бяха скъпи. Но тя бе прочела достатъчно, за да знае, че тяхната стойност зависи от съдържанието на авторския ум. И смяташе, че ако писателите бяха търговци, много от тях щяха да са с доста оскъдни капитали.
Но фактът, че Първият лорд предпочита да демонстрира интелектуални достижения на първо място, говореше в негова полза. Далеч не всички имаха такова мнение по този въпрос.
— Исана — каза Гай, докато ставаше от стола и се усмихваше.
— Секстус — отвърна тя и му кимна.
Изглежда бяха решили да минат без формалности.
— Ваша светлост — продължи Гай.
Той сложи ръка на гърдите си и леко се поклони на лейди Плацида.
— Сър — отговори тя и приклекна в елегантен реверанс.
— Дами, заповядайте — той посочи няколко стола пред масата и Исана и Ария се настаниха на тях.
Наля си половин чаша от нещо, което миришеше на подправено с билки вино от бутилката в шкафа, и седна зад масата.
— Колко зле са нещата, Гай? — директно попита Ария.
Гай вдигна вежди и отпи глътка вино.
— Доста — тихо отвърна той. — Вордът вече разби няколко легиона в този регион, като не е оставил нито един оцелял.
— Но… нали сега, когато останалите легиони са изпратени там… — каза Исана.
Гай сви рамене.
— Може би. Репутацията на легионите е градена хиляди години, Исана, нейната сила е във вековните традиции, а слабостта й — в закостенялото от векове мислене. Свикнали сме да мислим, че нашите легиони са неразрушима стена. Въпреки това те сериозно пострадаха от нападенията на канимите по време на бунта на Калар миналата година и бяха разбити преди едно поколение от маратите.
Лицето на Първия лорд потъмня от горчивина и Исана почувства съвсем тънка връзка с емоциите на Гай чрез Рил, по-силна от когато и да било. Тя трудно можеше да го вини. Това беше един от малкото моменти, в които те изпитваха близки емоции. Нашествието на маратите преди повече от двадесет години унищожи легиона и погуби принцепс Септимус, нейният съпруг и бащата на Тави.