Выбрать главу

— В по-ранната история на Алера — продължи Гай, посочвайки стените с книги, — нашите легиони са се сражавали почти всяка година срещу истински вражески войски — врагове, които вече не съществуват.

Той поклати глава.

— В продължение на много векове Алера е заемала целия континент. Ние удържаме маратите на границата на долината Калдерон, а канимите — на бреговете. Легионите ни участват в битки доста рядко и само на определени места.

Ария вдигна брадичка.

— Искате да кажете, че тази задача е извън техните възможности?

— Искам да кажа, че повечето легионери никога не са вдигали острие срещу истински враг — отговори Гай. — Особено в южните градове, които сега са заплашени от нападенията на ворда. Само войските на Калар и Сенаторската гвардия имат скорошен боен опит — и едните, и другите вече са унищожени. Единствено Легионът на короната и Първи цересийски могат да бъдат наречени съставени от ветерани. Останалите… честно казано, във всеки смисъл са добре обучени, но не и изпитани.

— Първи плацидски вероятно също може да бъде причислен към ветераните, сър — рязко каза лейди Плацида. — Съпругът ми набира основно ветерани от Антиланския легион, а вие много добре знаете, че всички наши офицери са преминали служба на Защитната стена.

— Наистина — призна Първият лорд. — Само легионите на Антилус и Фригия могат да бъдат наречени традиционни алерански легиони, където всеки легионер е участвал в битка. Всеки жител на тези градове е служил в легионите, участвал е в бойни действия, така че дори техните опълченци са може би по-добре подготвени за истинска битка от офицерите на легионите на Атика, Форция, Парция и Церес, точно както и, нека бъдем откровени, вашите Втори и Трети…

Исана вдигна ръка.

— Гай, моля те. Не съм трибун или легионер. Какво отношение има всичко това към мен?

— Ако ми предстои да защитавам Алера, то ми трябват легионите от Защитната стена — каза Първият лорд, без да откъсва поглед от Исана. — Легиони, опълчение, всеки рицар, всеки меч и копие от севера.

— Рокус Антилус никога няма да остави ледените да прегазят народа му — възрази лейди Плацида. — Както и Гунтус Фригия. Освен това и за двамата през последните две години ситуацията се влоши значително.

Исана срещна погледа на Първия лорд и изведнъж разбра.

— Но ако войната с ледените приключи, легионите могат да бъдат предислоцирани.

Веждите на лейди Плацида литнаха нагоре.

— Да приключи? Мирните преговори с ледените досега никога не са се увенчавали с успех.

— Но и никой досега никога не ги е водил истински — отговори Гай. — Например ако някоя неутрална трета страна, уважавана от ледените, пожелае да посредничи в преговорите.

Исана рязко си пое дъх.

— Дорога — тя погледна Ария и обясни. — Най-важният вожд на маратите. Приятел.

Гай склони глава.

— Аз водя редовна кореспонденция с него, откакто дъщеря му пристигна в столицата. Маратът се научи да пише за по-малко от половин година. Всъщност той е забележително проницателен. И вече е на път към мястото на срещата.

— И вие ме изпращате там? — попита Исана. — Защо?

— Защото трябва да съм тук — отговори Гай. — Защото изпращайки теб, най-високопоставената жена на Дом Гай, ти декларирам доверие. А също така, защото Дорога ти има доверие, а на мен изобщо не се доверява.

— Казахте, че е проницателен — с ирония каза Исана.

Очите на лейди Плацида леко се разшириха и тя погледна Исана, а Гай само леко се усмихна, като вдигна ъгълчето на устата си и отпи малка глътка вино.

— Ария — каза той, — имам нужда от някой, който да успее да защити нея и Дорога, ако нещата се объркат, и същевременно да не изглежда видимо заплашителен.

— Сър — възрази лейди Пласида, — ако вордите превземат Церес, Плацида е следващата на пътя им. Моето място е на родна земя, длъжна съм да осигуря защита на моя народ.

Първият лорд спокойно кимна.

— Разбира се, Ария, вие решавате дали вашите хора ще се защитават сами или с помощта на Рокус Антилус, всички негови граждани и шестдесет хиляди антилански ветерани — той отпи още малко вино, — да не говорим за фригийците.

Лейди Плацида сложи ръце в скута си и сведе поглед към тях.

— Исана — тихо каза Гай. — Алера се нуждае от тези легиони. Ще ви дам пълномощия за сключване на официален мирен договор с ледените.

Исана рязко издиша.