— Велики фурии.
Гай махна с ръка в знак на протест.
— Скоро ще свикнете. Не е толкова ужасно, колкото изглежда.
Исана почувства как устата й се разтяга в сурова усмивка.
— И ако майката на Октавиан неочаквано пристигне от север, водейки със себе си така нужните, лоялни на короната сили точно в момента, когато са най-необходими, това може да засенчи постиженията на лорд Акватайн на бойното поле, а Октавиан ще получи сериозна подкрепа, дори без да е тук.
— Признавам — промърмори Гай, — че това ми мина през ума.
Исана поклати глава.
— Не играя такива игри.
— Знам — каза Гай.
— Но вие ме молите да спася живота на много хора, като прекратя многовековна война. Не мога да откажа.
— И това знам.
Исана погледна Гай за момент, след което каза:
— Как изобщо живеете със себе си?
Първият лорд известно време я гледа студено, след което заговори с много тих, ясен и премерен тон.
— Аз всеки ден гледам през прозореца. Гледам хора, които живеят и дишат. Хора, които не са погълнати от гражданската война. Хора, които не са убити от болест. Които не са умрели от глад или нападение на престъпници. Хора, които имат право да лъжат, да крадат, да плетат интриги, да се оплакват, да обвиняват и да избират други отвратителни пътища, защото Империята е неразрушима. Защото законът и редът са неразрушими. Защото ходът на живота им се формира от нещо различно от просто насилие. И виждам, че съпругата на моя син, майката на моя наследник, една от малкото достойни хора, които могат да си позволят лукса да изживеят живота си, без да се подлагат на риска да приемат нелицеприятни решения, които аз не бих пожелал дори на заклетите си врагове, намира такива дилеми за морално неприемливи, защото смята себе си за някого, който не е длъжен да се занимава с това.
Той бързо отпи вино.
— Ех. Акватайн ме смята за свой враг. Идиот. Ако наистина го мразех, щях да му дам короната.
Шокирано мълчание последва думите на Първия лорд, защото макар речта му да беше тиха и спокойна, чистата ярост и суровата… страст… зад думите светеха като огън зад стъкло. Исана осъзна, че в гнева си той й беше позволил да види част от истинското му „аз“ — определена част, която беше посветена на нещо далеч отвъд него, почти отвъд разума, насочена към запазване на Империята, на нейното бъдещо оцеляване и, в допълнение, към благополучието на нейните жители, както свободни, така и граждани. Зад горчивината, цинизма и умореното подозрение тя почувства същата страст, която преди това усещаше в Септимус. И в Тави.
Имаше и нещо друго. Исана погледна към Ария, но макар лейди Плацида да изглеждаше леко стресната от факта, че Гай свали обичайната си маска, нямаше и намек за шока, който би трябвало да изпита, ако беше усетила същото като Исана.
Лейди Плацида срещна погледа й и неправилно изтълкува видяното там. Тя кимна на Исана, после се обърна към Гай.
— Ще отида, сър.
— Благодаря ти, Ария — тихо каза Исана и се изправи. — А сега ще бъда много благодарна на всички присъстващи, ако ни оставят за малко сами.
— Разбира се — каза лейди Плацида и стана. Тя отново направи реверанс на Първия лорд и излезе.
Сър Ерен, който през цялото време стоеше мълчалив, също излезе, последван от Арарис, който хвърли последен притеснен поглед на Исана и затвори вратата зад себе си.
В стаята останаха само Първият лорд и седналата срещу него Исана.
Гай вдигна вежди и за миг тя усети в него неувереност.
— Да? — попита той.
— Тук сами ли сме? — попита тя.
Той кимна.
— Вие умирате.
Той я погледна продължително.
— Това… осъзнаване. Когато тялото и умът знаят, че моментът е близо. Не мисля, че мнозина биха го усетили. Или да ви видят… уязвим.
Той остави чашата с вино и наведе глава. Исана се изправи. Тя спокойно обиколи масата и положи ръка на рамото му. Почувства, че цялото тяло на Първия лорд трепери. После ръката му се вдигна нагоре и за кратко обхвана нейната. Той стисна ръката й веднъж, преди да махне своята.
— Бих предпочел — каза той след кратка пауза, — да не говорите за това.
— Разбирам — тихо отвърна тя. — Откога го знаете?
— Може би от няколко месеца — отговори той. После отново се закашля и тя го видя как се опитва да потисне кашлицата, ръцете му се свиха в юмруци.
Тя посегна към чашата с подправено вино и му я подаде. Той отпи глътка и й кимна в знак на благодарност.