— Рицарите Аери са открили още две дузини кораби, които са се отклонили от пътя, и те са променили курса си, за да се присъединят към нас. Красус казва, че според него сме намерили всички кораби, които са оцелели от бурята.
Тави бавно въздъхна.
— Колко загубихме?
— Единадесет — тихо каза Магнус. — Осем от Свободния алерански, три от легиона.
Единадесет кораба. С екипажа и пътниците това бяха общо над две хиляди души, изгубени в яростта на бурята.
— Канимите? — тихо попита Тави.
— Към момента — осемдесет и четири — също тихо отвърна Магнус. — Повечето от тях — с цивилни.
Известно време всички мълчаха. Отвън се чуваха траурните песни на канимите — диви и самотни вопли, носещи се от тъмните кораби над спокойното ледено море.
— Ние в какво състояние сме? — попита Тави.
— Транспортните кораби на легиона са силно повредени — откликна Макс. — Натрошени мачти, пропукани корпуси и т.н., не могат да бъдат изброени.
— Повечето от тези корита все още рискуват да отидат на дъното — каза Демос. — Ще имаме късмет, ако развият и половината от нормалната си скорост. Ако следващата буря ни удари в открито море, загубите ни ще са много по-сериозни.
— Според писмото на Варг — каза Тави, размахвайки друг лист хартия, — корабите на канимите не са в по-добро състояние от нашите. Също така, според Варг, бурята ни е изтласкала на няколкостотин мили от курса на север по крайбрежието на канимите — това следва от спокойното море, студа и целия този лед, който виждаме по водата. Той казва, че наблизо има пристанище, до което можем да стигнем. Но все пак не знае точното ни местоположение.
— След няколко дни облаците ще се разсеят и тогава ще можем да разчетем звездите — спокойно каза Демос.
— Не мисля, че гадаенето ще помогне тук — каза Макс. — Без да се обиждате, капитане.
Демос се взря сериозно в Макс, след което насочи поглед към Тави.
— Той не говори за гадаене, трибун — каза Тави. — Моряците, плаващи по дълбоки води, могат да направляват курса си въз основа на промените в положението на звездите.
— Хм — раздразнено изсумтя Макс. — Добре. Един от нашите рицари Аери може да вдигне някого над облаците. Примерно на няколко хиляди фута.
— Сред живите призователи на въздух няма такива, които биха могли да увиснат достатъчно неподвижно за точни измервания, трибун — беззлобно каза Демос. — В допълнение, за по-точни измервания ние използваме маркери на кораба. Така че ако не могат да вдигнат „Слайв“ заедно с тях…
— О — каза Макс. — Вероятно не.
— Във всеки случай ние не сме в състояние да чакаме, милорд — каза Демос. — По това време поредната буря е само въпрос на време. Може би имаме няколко дни. Или няколко часа.
Магнус се прокашля и каза:
— Ако позволите, ваше височество. Макар да не сме сигурни за точното си местоположение, приблизителното ни местоположение е много по-лесно да се определи — той подаде на Тави сгънат лист хартия.
Тави го взе и го разгърна. Оказа се карта, която показваше крайбрежието на Кания. Беглото разглеждане на рисунката му подсказа накъде клони Магнус.
— Знаем, че пътуваме към Нараш, родината на Варг — каза Тави. Той прокара пръст на север по крайбрежието. — И има само една канимска област по крайбрежието на север от Нараш. Шуар.
— Произнася се като една сричка — разсеяно го поправи Магнус. — Това е една от тези думи, които трябва да изръмжиш през зъби, за да я произнесеш правилно.
— Наистина ли има някакво значение? — попита Макс.
— Тъй като по всяка вероятност точно тук ще слезем на брега — ехидно отбеляза Кайтай, — може би трябва да си поставим за цел да произнасяме правилно названието на дома на нашите домакини, а не да ги обиждаме всеки път, когато го казваме.
Макс напрегнато се изправи, а мускулите на долната му челюст заиграха упорито.
— Чала — спокойно каза Тави.
Ноздрите на Кайтай се разшириха, докато гледаше Макс, без да отклонява поглед. Но като хвърли поглед към Тави, тя кимна към Антилар с нещо подобно на примирителен жест и седна по-далеч в сенките на долната койка.
Още една причина за безпокойство. Бурята и продължителността на пътуването, плюс състоянието на корабите, отдалечеността от дома и пълната несигурност на ситуацията оказваха огромен психически натиск върху хората му — и ако това се проявяваше толкова открито между Кайтай и Максимус, които бяха приятели от години и живееха в сравнително просторни условия на „Слайв“, колко ли по-стресиращ проблем можеше да се окаже на останалите препълнени кораби.