Въпреки че той не беше сигурен дали това все пак е проблем, по който би могъл да направи нещо. Все пак за мъжете е съвсем естествено да се притесняват, когато са далеч от дома, при странни обстоятелства и не са сигурни в завръщането си обратно.
В крайна сметка — някои от тях няма да се върнат.
Единадесет кораба.
— Въпросът е — каза Тави, — че ако флотът ни, който може да се движи само с половината от нормалната си скорост, достигне брега в промеждутъка от няколко часа до няколко дни, докато времето е ясно, то ще акостираме някъде в Шуар.
Той направи усилие да произнесе думата правилно.
— Знаем ли нещо за тази… империя? Това империя ли е, Магнус?
— Думата, с която канимите назовават своите държави, най-точно може да се преведе като „област“ — отговори Магнус. — Област Шуар. Област Нараш.
— Империя, област — каза Тави. — Какво знаем за нея?
— Това, че е разположена на огромни и доста подходящи за защита планински възвишения — отговори Магнус. — Също така е една от трите най-големи области по отношение на общата площ, заедно с Нараш и Мараул, и има само един пристанищен град, който се нарича Молвар.
— Тогава изглежда се отправяме към Молвар — каза Тави и се усмихна. — Чудя се дали ще трябва да превземем града, за да можем да стъпим на брега.
— Уф — изпухтя Макс, — мислиш ли, че ще се стигне до това?
— Не мисля, че е невъзможно — отговори Тави. — Ако областите наистина враждуват помежду си, на Варг може да му се наложи да превземе пристанището, за да пристанем там. Дори и да не воюват открито, не мога да си представя, че ще заподскачат от радост, когато толкова огромен флот се появи на хоризонта.
— В такъв случай може би трябва да пристанем другаде. Всъщност не е задължително да разполагаме с корабостроителница, за да поправим корабите — каза Макс. — Щом всички се съберат, можем да се заемем с ремонта на корпусите им — трябва ни само време и тишина, за да могат нашите дърводелци да работят на спокойствие. Нали така, Демос?
Демос се намръщи, замисли се за миг и кимна.
— Да, в по-голямата си част. Ще ни бъде по-трудно с мачтите, но дори те могат да бъдат възстановени без корабостроителница.
Магнус се намръщи.
— Маркус ми изпрати много интересен доклад. Той се е сближил с група Ловци, които, явно по поръчение на Варг, ви изпращат тайно съобщение.
Тави сви устни.
— Продължавай.
— Ловците информирали Маркус, че макар да се ползвате с уважението на Варг, след като стигнем в Кания, той може да не успее да ви защити от другите каними. Той ви съветва да обмислите по-предпочитаната възможност да обърнете назад и да не продължите пътя до края.
— Предупреждение — тихо каза Кайтай. — Което обаче той не може да провери лично.
— Възможно е — каза Тави.
— Тогава нека да започнем с това — каза Макс. — Без да се обиждаш, Тави, но има голяма разлика в отблъскването на нашествието на канимите на нашата родна земя и битка с всеки от тях в собствения им дом. Особено, ако са толкова многобройни, колкото предполагаме.
Тави разсеяно потърка брадичка.
— Именно. Именно — той поклати глава. — Не мисля, че това е предупреждение.
Кайтай наклони глава.
— Какво друго може да бъде?
— Тест — отговори Тави. — Да види доколко сериозен съм бил, когато преговарях с тях, и дали може да се вярва на думата ми.
— Какво? — раздразнено изсъска Магнус. — Вие вече напълно го демонстрирахте. Велики фурии, ние дори им построихме флот.
— Ако си спомняте, те бяха на път да си построят флота сами — отвърна Тави. — И макар че легионите най-вероятно щяха да го унищожат преди завършването му, ти и аз нямаше да сме живи, за да го видим, Магнус. Насаг пощади Сенатската гвардия и Първи алерански и всички го знаем.
— Независимо от това вие сте редом до тях, без да застрашавате безопасността им, и държите на думата си — каза Магнус.
— Което не значи нищо — намеси се Кайтай. — Просто беше най-очевидният, бърз и евтин начин да се отървем от врага.
— Ако сега се върна назад — продължи Тави, — тогава доверието, което каснимите ни оказват, остава без отговор. Това ще им изпрати послание, че макар да сме добри на думи, ние не сме заинтересувани да изграждаме доверие.