— Или — възрази Макс, — ще избегнеш участта да бъдеш изяден. Както и ние.
Тави си пое дълбоко дъх.
— Да. И това го има — той посочи Макс. — Но както ти вече отбеляза, Макс, канимите може да се окажат много повече, отколкото бихме могли да си представим. Може би дори толкова много, че да не можем да ги победим, ако решат, че трябва да бъдем унищожени. Какво мислят останалите?
— Какво друго знаем за тях? — попита Кайтай.
— Не знаем как изглеждат отвътре — каза Макс. — Можем да се приберем у дома и никога да не разберем. Нямам нищо против да отложим това изследване.
Тави му се ухили.
— Магнус?
— Ако някой друг беше на ваше място, той нямаше да пропусне тази възможност, ваше височество — каза Магнус. — Ако решите да продължите пътя, ви призовавам да го направите с изключителна предпазливост.
— Демос?
Капитанът поклати глава.
— Не ме питайте за политика, милорд. Мога да ви кажа само, че нашите кораби няма да издържат обратния път и дори да намерим всичко необходимо за ремонта им, би било опасно да се връщаме преди пролетта. Също така мисля, че нямаме време да стоим и да говорим. Времето няма да чака.
Тави кимна кратко.
— Предайте заповед до всички капитани. Насочваме се към Молвар с Варг. Всяко пристанище е за предпочитане пред бурята.
Глава 10
Градаш стоеше до Тави на носа на „Слайв“ и гледаше заедно с него. Наблюдателите на мачтата бяха видели земята преди няколко секунди и сега те чакаха да се появи в полезрението им от мястото им на палубата.
Накрая Тави забеляза тъмна плътна сянка на хоризонта.
Градаш присви очи, но мина минута или повече, преди старият сив каним удовлетворено да щракне с уши.
— Аха.
— Радваш се, че си у дома? — попита го Тави. — Е, или поне да се върнеш на родна земя.
Градаш измърмори:
— Все още не сме там. Ще видиш.
Тави вдигна вежди, но Градаш не навлезе в подробности. Мина почти час, преди Тави да разбере.
„Слайв“ приближи до „земята“, която бяха забелязали, и тя се оказа немислимо голямо парче от нещо, което приличаше на мръсен лед.
Флотът беше принуден да се престрои, за да го заобиколи. Образуванието беше с размерите на планина, голяма колкото Алера Империя.
— Айсберг — поясни Градаш, кимайки към ледената планина. — С идването на зимата започва да се образува много лед и някои парчета се откъсват, като образуват ето такива ледени планини в морето.
— Това си заслужава да се види — промърмори Тави.
Канимът му хвърли кратък любопитен поглед.
— О, да. Макар че никой не го е виждал прекалено отблизо — той махна с лапа към леда. — Те са опасни. Понякога се носят под повърхността на водата. Приближават прекалено близо и разкъсват дъното на кораба, все едно е направено от хартия.
— Значи това тук е често срещано нещо?
— В тези води — потвърди Градаш, потрепвайки с ухо в знак на съгласие. — Левиатаните са безразлични към тях, така че всеки каним, който идва в северните райони, може да плава близо до някой от тях, за да избяга от обикалящ звяр или за да пресече миграционния им път.
— Винаги съм се чудил — каза Тави — как твоят народ се справя с левиатаните. Искам да кажа, че когато пресичахме Пътя за първи път, разбрах, че бурята, която ви тласка, пречеше да ви нападнат, и че флотът ви е толкова голям, а загубихте само няколко кораба. Но едва ли бихте могли да осигурите същите условия в родните си води.
Градаш махна веднъж с покритата си с бойни белези опашка, което означаваше безобидна насмешка.
— Няма голяма тайна в това, алеранецо. Ние сме направили карти на техните местообитания около домовете ни. И ги уважаваме.
Тави вдигна вежди.
— И това е всичко?
— Пространството е важно — сериозно произнесе Градаш. — Територията на всеки от тях е определена и нейната защита е важна. Ние разбираме това. Левиатаните разбират това. Така че ние уважаваме границите на техните територии.
— Това усложнява навигацията.
Градаш сви рамене.
— Уважението е по-важно от комфорта.
— И освен това — студено каза Тави, — ако вие не ги уважавате, те ще ви изядат.
— Оцеляването също е по-важно от комфорта — съгласи се Градаш.
Наблюдателят отново извика отгоре:
— Земя!
Канимът изръмжа и те отново се обърнаха, за да погледнат напред.