Градаш дрезгаво промърмори:
— Ето защо вашите летци доставят съобщения в спокойно време, но използвате лодки и при най-малките вълни.
Тави кимна.
— Те могат спокойно да кацнат на палубата или, ако има малко пръски, могат с минимален риск просто да паднат в морето и да бъдат изтеглени от екипажа на кораба. В противен случай не бих ги рискувал.
— Твоите хора могат ли да спрат бурята?
Тави сви рамене.
— Докато не я видят и не оценят нейния размер и сила, не знам. Но най-малкото би трябвало да я забавят и да я отслабят.
Градаш размърда ушите си напред-назад в знак, че е разбрал.
— Тогава бих искал да им предложа да започват. Това може да е полезно както за твоите хора, така и за моите.
Тави се замисли над думите му и стигна до извода, че Градаш говори за преговорите.
Шуар би имал много по-изгодна позиция да отправя искания към канимите от Нараш и алеранците, ако бурята им дишаше във врата.
— Това може да е добра идея — съгласи се Тави.
— Това е ужасна идея — изръмжа Антилар Максимус. — Дори бих рискувал да я нарека безумна — дори по твоите мерки, Калдерон.
Тави приключи с връзките на бронята си, леко присвивайки очи на оскъдната светлина.
Слънцето още не беше залязло, но за първи път от седмици наличието на обширна суша на запад означаваше истински здрач, а не внезапно настъпващ мрак след морския залез, въпреки че вътре в каютата сенките се сгъстяваха.
Той се наведе, за да надникне през малкия кръгъл илюминатор.
Огромните, тъмни гранитни стени на фиорда се извисяваха над кораба от двете страни, а мятащите камъни оръдия, които много приличаха на старинния римски катапулт, с който те с Магнус бяха експериментирали при руините на Апия, се издигаха от върха на скалите на равни интервали от двете страни.
Подходът към пристанището на Молвар беше смъртоносен капан, ако домакините решат да се разправят с посетителите.
Само на „Слайв“ и „Чистокръвен“ беше разрешено да влязат във фиорда. Останалата част от флота все още чакаше в открито море отвъд фиорда, уязвима за времето, заплашващо от потъмнялото небе.
— Шуаранците не ни оставиха избор, Макс. Те дори не искат да обсъждат правото да влезем, докато не разговарят насаме с командирите на двете части на флота. Имаме твърде много кораби, които няма да оцелеят, ако не намерим безопасно пристанище.
Макс тихо заповяда на единствената магическа лампа в каютата да се събуди, скръсти ръце на гърдите си и се намръщи.
— Влизаш сам в град, пълен с каними. Само защото е необходимо, не го прави по-малко безумно. Тави…
Тави стегна закопчалката на колана и започна да закопчава тежките стоманени скоби към предмишниците си. Той се усмихна на приятеля си:
— Макс. Всичко ще е наред.
— Няма как да го знаеш.
— Канимите са добри в едно нещо — те не се церемонят, когато искат да убиват. Те са директни. Ако искаха да ме убият, вече щяха да мятат камъни по кораба.
Макс се намръщи.
— Не трябваше да изпращаш рицарите Аери. Те щяха да са от полза, ако тези катапулти започнат да ни замерят с камъни.
— Между другото — попита Тави, — има ли новини от брат ти?
— Не. И вятърът се усилва. Рискуваме да загубим хората в морето, когато се върнат, ако не могат да кацнат на твърда земя.
— Още по-голямо основание да отида още сега — тихо каза Тави. — Поне знаем, че са забавили бурята. Красус нямаше да ги държи горе, ако нямаше полза от тях.
— Така е — призна Макс. — Не би го направил.
— Колко дълго могат да останат във въздуха?
— Там са от обяд — каза Макс. — Още три или четири часа, не повече.
— Тогава по-добре да побързам.
— Тави — бавно каза Макс, — а какво ще стане, ако те се върнат преди да се разберем с шуаранците?
Тави си пое дълбоко дъх.
— Кажи им да кацнат на брега в полезрението на флота. Призователите на земя ще направят път до тях и те ще се върнат на борда.
— Искаш да се приземят на враждебна територия, докато ние изграждаме мост и използваме стълби, за да преодолеем нещо, което очевидно се смята за част от непристъпна отбрана — Макс поклати глава: — Шуаранските каними може да сметнат това за атакуващи действия.