— Ще бъдем възможно най-учтиви, но ако се наложи, ще действаме. Няма да позволя на нашите хора да се удавят, за да не нарушат протокола.
Той завърши със закопчалките и се изправи, като преметна гадиуса през рамо. След това, след секундно колебание, той взе гладиуса на Кайтай и преметна ремъка му през другото рамо, така че допълнителното оръжие увисна на другото му бедро.
Макс многозначително погледна второто оръжие и въпросително вдигна вежди.
— Един за шуаранците — каза Тави. — И втори за Варг.
Тави и Макс бяха единствените, които се качиха в лодката.
— Сигурен ли си в това, алеранецо? — попита Кайтай с тревога в очите.
Тави хвърли поглед през малкото разстояние, което ги разделяше от „Чистокръвен“, където вече бяха спуснали дълга лодка и тя се поклащаше на вълните. На носа й той разпозна огромната фигура на Варг.
— Абсолютно — каза той. — Доброто впечатление повече от всичко друго може да помогне за решаването на нашия проблем — той срещна погледа на Кайтай. — Освен това, чала, корабите ще се върнат в морето. Ако се стигне до бой, още няколко войника на борда няма да променят нищо.
— Кайтай, ще е по-лесно, ако действам сам — увери я Макс. — Появят ли се проблеми, няма да се церемоня. Ако шуаранците започнат да общуват с нас в стил Сари, просто ще изравня земята с всичко, което не е Негово кралско височество.
— Неговото кралско височество ще оцени това — каза Тави. — Къде е Магнус?
— Все още се цупи, че не позволи на Максимус да заеме твоето място — отвърна Кайтай.
Тави поклати глава.
— Дори да стане мое копие с помощта на водно призоваване, Варг щеше да го разкрие веднага щом застане достатъчно близо, за да го помирише.
— Знам го. И Магнус го знае. Ядосва се, защото е истина.
Кайтай се наклони през борда на лодката и страстно целуна Тави по устните, пръстите й за секунда стиснаха косата му. После тя рязко се отдръпна, погледна го в очите и каза:
— Да оцелеете.
Той й намигна и каза:
— Всичко ще е наред.
— Разбира се, че ще е наред — каза Максимус. — Ако възникнат някакви трудности, Тави ще подпали пожар — много е лесно да направиш пожар, повярвай ми — ще видя дима, ще взривя всички сгради между него и кея, ще отида за него и ще отплуваме. Няма нищо по-лесно.
Кайтай го погледна невъзмутимо. После поклати глава и каза:
— И най-невероятното е… че ти наистина си вярваш.
— Посланик — каза Макс, — неведнъж съм правил невъзможното просто защото не съм знаел, че е невъзможно. И не виждам причина, поради която да не се получи отново.
— Това несъмнено обяснява начина ти на живот, докато беше в Академията — отбеляза Тави. — Готови сме, капитане.
Демос, който отблизо ръководеше операцията, даде заповед на екипажа и моряците на „Слайв“ спуснаха лодката в студените води на фиорда.
Тави преметна аления си плащ през раменете и го закрепи към бронята, докато Макс се настаняваше на кърмата на лодката.
С важен вид Антилар за миг потопи ръка във водата, прошепна нещо и секунда по-късно лодката безшумно се понесе напред, придружена от кипящ поток, който се извиваше зад нея.
Тави се изправи на носа и вятърът развя плаща му зад него, а лодката тихо се плъзна към брега.
— Първи впечатления, а? — промърмори Макс.
— Точно така — каза Тави. — Когато приближим достатъчно, за да те видят, опитай се да изглеждаш така, сякаш изобщо не те впечатляват.
— Разбрах — отвърна Макс.
Лодката промени курса си, за да се изравни с лодката от кораба на Варг. В нейния екипаж имаше седем канима от кастата на воините — шестима бяха на греблата, а седмият — на румпела.
Варг, подобно на Тави, стоеше на носа на своята лодка. Беше без плащ, но в светлината на угасващия ден кървавочервеният камък, висящ на златна обеца на ухото му, все така ярко проблясваше, тук-там червени отблясъци се виждаха и по алено-черната му броня, както и на дръжката на извития меч, висящ на хълбока му.
— Доста кръвни камъни носи — отбеляза Макс.
— Имам впечатлението, че Варг няма много приятели сред шаманите — каза Тави. — Ако бях на негово място, аз също щях да се накича с повечко кръвни камъни.
— Аха, за да не бъде унищожен от червена светкавица или да не изгори в облак киселина. Надявам се, че ти си взел своя камък?
— В джоба ми е. А ти?
— Красус ми даде неговия — кимна Макс. — Наистина ли мислиш, че ако отидем само двама, това ще впечатли шуаранците?